Азаи Дравос вдигна вежди и избухна в смях.
За част от секундата очите му примигнаха.
Юмрукът на Каира излетя, стовари се върху лицето му и му разби носа. Азаи падна по гръб и тя не се поколеба. Наведе се за меча си и го вдигна за смъртоносен удар. Когато замахна да посече Дравос, той промърмори нещо съвсем тихо и изчезна сред облак зелен прах, а мечът на Каира се заби в пода.
Оръжието още звънтеше в ръката ѝ, тя се взираше надолу и не можеше да повярва на очите си. Тогава нещо я удари в гръб. Бързо, но не дълбоко, кинжалът на Дравос откри пролука в бронята ѝ, между бедрения предпазител и нагръдника. Раната в хълбока ѝ не беше дълбока, но Каира изкрещя от шока. Завъртя меча, ала Дравос отново изчезна и след него остана само зелен прах.
Вече нащрек, Каира го чакаше да се появи. Това беше някаква много скверна магия. Дравос трябваше да умре и тя беше готова за удара.
Една фигура просветна в зелено пред нея, но преди да успее да реагира, Каира усети как нещо се заби между бронята на предмишницата ѝ и металната ръкавица. Този път беше дълбоко, прониза китката ѝ и отново я накара да изпусне меча. Преди да се наведе да го вземе, Дравос пак се появи, за да забие кривия си кинжал в сгъвката на коляното ѝ.
Каира изръмжа от болка и падна на пода. Този път Дравос не изчезна в облак зелен дим, а стоеше и се взираше в нея. Тя опита да помръдне, да го сграбчи, но с посечената китка и ранения крак не можеше дори да се изправи.
— Много смело — каза Дравос. — Но безсмислено.
Каира отново падна в плена на зелените очи, Дравос пристъпи напред и размаха кинжала.
— Ще умреш бързо — каза Дравос и насочи кинжала към гърлото ѝ. — Ще ти даря тази милост. Кой знае, може някой ден да издигнат статуя в твоя…
От гърдите му щръкна дълго цяла стъпка стоманено острие. Зелената светлина в очите му избледня и на лицето му се изписа объркване.
Магията вече я нямаше и Каира видя, че зад него стои някой. Някой, който държеше свещения меч Хелсбайн.
С едно бързо движение Джанеса издърпа острието от гърба на Дравос, замахна силно и отсече с лекота главата от раменете му. Тялото и главата се катурнаха на пода.
Кралицата дълго се взира с омраза в трупа на магьосника, а после го заплю.
След това раменете ѝ внезапно увиснаха и тя се отпусна на колене до Каира.
— Съжалявам — каза тя. — Съжалявам.
Каира я заболя от тези думи.
— Не. Аз съм виновна. Ваше Величество, простете ми.
Някъде отзад Дуркет беше успял да се надигне на крака и се измъкваше бързо от залата.
— Той каза истината — изхлипа Джанеса. — Аз нося дете. Свършено е с мен.
Сега сълзите ѝ рукнаха, тя се разтърсваше от стенания и все пак стискаше дръжката на Хелсбайн.
Каира внимателно взе меча от ръката ѝ. Трябваше да спази някакво приличие, да покаже уважение, но сега виждаше единствено едно момиче, не кралицата. Дете, чийто живот бе висял на косъм, и то не за първи път. Млада жена, която не само носеше бремето на цяло кралство, но и неродено дете, а нямаше нито майка, нито баща или съпруг, които да споделят тази тежест.
Въпреки болката в китката, лицето и коляното, Каира прегърна Джанеса и я притисна към себе си.
— Не е свършено, дете. Аз съм тук.
Тя прегърна Джанеса, докато Одака не се втурна в реликвария, придружен от десетина стражи. Той огледа труповете в залата, после коленичи до кралицата.
— Ваше Величество, канцлер Дуркет ми каза какво се е случило. Много съжалявам; трябваше да се досетя, че може да стане нещо подобно. Трябваше да съм до вас.
Джанеса избърса очите си и се изправи.
— Не, Одака. Аз съм виновна.
Каира също се изправи с усилие, подкрепяна от двама стражи.
— Приемете извиненията ми, Одака. Трябваше да съм до Нейно Величество. Вината е изцяло моя.
Одака огледа тялото на Дравос и труповете на хората му.
— Изглежда, си дошла точно навреме. Трябва да превържат раните ти. Аз ще се погрижа мъртвите да бъдат изнесени.
Докато стражите я извеждаха от реликвария, Каира погледна за последно към Статон и Уалдин, които лежаха неподвижно на пода. Те бяха загинали, защото беше напуснала поста си, и тази мисъл отваряше рана, по-дълбока от раните на плътта.
Щом се върна в казармата, дворцовият хирург се погрижи за нея. Каира не каза нищо, докато той превързваше китката, коляното и бедрото ѝ и почисти порязаното ѝ лице. Раните не бяха особено дълбоки, но тя нямаше да може да държи меча няколко дни и дълго щеше да накуцва. Все пак отчаяно искаше да изпълни дълга си.
Беше разочаровала кралица Джанеса. Докато се опитваше да спаси Мерик от него самия.
Е, това нямаше да се повтори. Беше рискувала достатъчно заради настроенията и самосъжаленията на този мъж. Беше предала дълга си към другите. Отсега нататък Мерик Райдър щеше да се грижи сам за себе си.