— Ами… какво мога да сторя за вас, архигосподарю?
Ниро се усмихна, сякаш Уейлиън беше казал нещо много смешно. Ференц не го сметна за толкова забавно.
— Въпросът е по-скоро какво аз мога да сторя за теб, Уейлиън — отговори Ниро.
Уейлиън гледаше ту него, ту страховития Ференц.
— Не ви разбирам, архигосподарю.
— О, стига, млади Уейлиън. Със сигурност магистра Гелредида ти е казала колко много се интересува Огнището от теб? Всеизвестно е, че притежаваш огромен потенциал. Талант с големи надежди за бъдещето.
— Ъ… не. Не ми е споменавала.
Ниро изглеждаше скандализиран.
— Не мога да повярвам, че го е запазила в тайна. Но тя вечно е в противоречие с Огнището, нали, Ференц? — Маршалът на Рицарите на Гарвана поклати гранитната си глава. — Е, щом не ти е казала колко добре се справи ти през последните седмици, моля те, позволи ми да поправя това. Ти си много прилежен ученик, спечелил възхищението не само на другарите си, но и на учителите. Ти помогна да бъде победено огромно зло в Параклиса на Таласъмите, зло, което можеше да унищожи всички ни. Ти пътува на север до планината Криега с огромен риск за собствения си живот, за да отнесеш посланието до Драконовата стража, и те дойдоха тук, за да защитават града. Ти преодоля много трудности, рискува живота си заради невинните поданици на Свободните държави. Ти си герой, Уейлиън, и е време да бъдеш признат като такъв.
— Благодаря ви — каза със съмнение Уейлиън. — Но съм сигурен, че магистра Гелредида ме цени по свой собствен начин.
— О, аз също съм сигурен. Ето защо те изпраща да обикаляш половината град, за да изпълняваш една или друга задача.
Откъде е разбрал за това? Задачите, възлагани от магистрата, трябваше да са тайна.
— Е, не са толкова много задачи… — каза той в отчаян опит да замаже положението.
— Стига, Уейлиън. — Ниро се наведе напред, малките му очички се взираха със стоманен поглед в него. — Аз съм Пазител на Гарваните. Господар на Пророчествата. Нищо не се случва в Кулата на Магистрите и дори в града, без аз да узная за него. Така ли е, Ференц?
Маршалът на Рицарите на Гарвана кимна, без да откъсва поглед от Уейлиън.
— Мога да ви уверя, архигосподарю, че в това няма нищо нередно…
Ниро вдигна ръце и Уейлиън замлъкна.
— Сигурен съм, Уейлиън. Сигурен съм, че всичко е съвсем невинно. Най-невинни поръчки, възложени ти от твоята господарка. Но… ако не е така?
— Не ви разбирам — каза Уейлиън, но част от него разбираше. Част от него добре знаеше за какво говори Ниро.
— Ти си предан и това е достойно за възхищение. Всъщност това е една от причините да спечелиш одобрението на ахригосподарите. Но понякога сляпата преданост може да бъде използвана срещу теб. Не е ли така, Ференц? — Маршалът не помръдна. — Понякога човек губи фокус. Понякога, когато осъзнаеш какво се е случило с теб, вече си затънал твърде дълбоко и не можеш да се измъкнеш. Разбираш ли ме?
Уейлиън кимна, макар че не беше съвсем сигурен, че разбира. Нима Ниро намекваше, че Гелредида го излага на опасност? Той вече знаеше това, но нали беше за доброто на града. Нали?
— Разбирам, архигосподарю, но мога да ви уверя, че досега съм изпълнил само съвсем безобидни задачи. Нищо, което би трябвало да тревожи вас или другите архигосподари.
— Естествено — отвърна Ниро. — Но дали тези „задачи“ още дълго ще останат безобидни? Не си първият чирак, когото Гелредида изпраща на смъртна опасност. Тя и преди е карала чираците си да ѝ вършат мръсната работа и това рядко свършваше добре за тях, нали, Ференц? — Маршалът поклати огромната си глава. — Аз просто съм загрижен за теб, Уейлиън. Затова бих искал да бъдем приятели. Затова бих искал да работиш за мен.
— Аз… не мога…
— Напротив, можеш — пак се усмихна. Усмивка, която като че ли успокои Уейлиън. Какво имаше в този човек? — Гелредида е вече в залеза си. Нейното небе притъмнява, докато моето тепърва започва да сияе ярко. Не искаш ли да си в крак с бъдещето или искаш миналото да те влачи назад?
— Аз… ами…
— Очакват те велики дела, Уейлиън. Ще имаш могъщи приятели. Няма да си заслепен от предаността си към една стара жена. Тя е опасна за теб. Опасна е и за нас, за всички. Не ѝ позволявай да те разруши, както направи с мнозина преди теб.
— Не… не мога…
— Напротив, можеш, Уейлиън. Трябва — вече беше впримчен от погледа му. Очите на Ниро се впиваха в него. Едновременно го успокояваха и убеждаваха.
Ниро беше прав — Гелредида беше минало. Ако Уейлиън искаше да излезе нещо от него, трябваше да мине на страната на архигосподарите.