Използват, те, Грим. Гелредида, Ниро, всички. Ти си безполезна пешка в тази мръсна игра. Поне веднъж отстоявай своето, безгръбначен кучи сине…
— Не — отвърна Уейлиън. — Съжалявам, архигосподарю, но не мога да ви помогна.
Ниро се облегна в стола, недоволството помрачи досега усмихнатото му лице.
— Това е незадоволително, Уейлиън. Много незадоволително. Мислех си, че можем да бъдем приятели. Мислех си, че можем да си помогнем взаимно, но явно съм сгрешил. Маршале, обяснете на Уейлиън колко важно е да направи това, което искаме от него.
Ференц пристъпи с дрънчене напред, истинска канара в черна броня; всяка метална пластина беше сложно гравирана, за да прилича на гарваново крило. Той се втренчи в Уейлиън, лицето му сякаш беше издялано от камък с демонско длето.
— Чуй ме какво ще ти кажа, малко лайно такова — изрева той, сякаш крещеше на войниците си на плаца. — Нямаме време да се занимаваме с такива като теб. — Наведе се над Уейлиън, вирнал брадичка напред, вените изпъкваха по мускулестата му шия. — Архигосподарят ти направи много щедро предложение. Твърде щедро, ако питаш мен. Съветвам те да го приемеш.
— Аз… ъ… да, но…
Вече и Ниро стоеше до Ференц. Рицарят на Гарвана се извисяваше над него, но Уейлиън беше по-изплашен от Ниро, отколкото от страховития му воин.
— Не усложнявай нещата, Уейлиън. Тогава за теб ще има само един изход. Не ме принуждавай да го правя.
Странното чувство в стомаха на Уейлиън се завърна. Чувството, което се бе появило, докато се упражняваше да изрича могъщите думи. Гаденето се засили и го погълна изцяло.
Страх ли беше това? Дали не извличаше някакво мазохистично удоволствие от всичко това? Какво му имаше, по дяволите? Нещо в него кипеше. В стомаха му нещо къкреше като стопено желязо.
— Не! — изрева той и се изправи.
За негова изненада Ференц и Ниро отстъпиха назад, Рицарят на Гарвана стигна почти до вратата. Ниро го гледаше, смръщил чело, но беше по-скоро объркан, отколкото гневен.
Двамата се спогледаха, не знаеха какво да сторят, след като опитът да го сплашат се бе провалил.
— Това е крайно разочароващо, Уейлиън — каза накрая Ниро. Говореше тихо, почти плахо. — Но щом това е отношението ти, няма какво повече да сторим, нали, маршале?
Ференц поклати глава, вече не така уверено.
Уейлиън не знаеше какво да каже, докато Ниро опитваше да отвори вратата. Ференц изглеждаше много объркан. Ниро най-сетне отвори, двамата излязоха и затръшнаха вратата след себе си.
Уейлиън веднага седна до писалището си. Сърцето му бумтеше в гърдите, а щом погледна надолу, видя, че ръцете му треперят.
Трябваше ли да каже на магистрата за това? Трябваше ли да ѝ каже, че един от архигосподарите е дошъл да го уговаря да я предаде? Тя си имаше достатъчно грижи в момента. Последното, от което имаше нужда, бе Уейлиън да я товари с още проблеми. А и той се беше справил доста добре, нали? Ясно показа на тези двамата на чия страна е, нали?
Странното гадене в стомаха му не отминаваше и Уейлиън сведе поглед към книгата.
Дали не беше си послужил с някаква магия?
Това бяха архигосподар и маршалът на Рицарите на Гарвана. Те можеха да те пребият в стаята ти и после да те накарат да им благодариш за това.
Можеха ли?
Уейлиън погледна в малкото огледало. И от това, което видя там, изкрещя от ужас и така се отдръпна назад, че се прекатури от стола си.
Огледалото в рамката се беше напукало и сега приличаше на паяжина.
Не, не можеше да бъде. Нима най-сетне беше успял? Нима започваше да усвоява Изкуството?
Стомахът му се преобърна. Възелът в него се усука още повече. Внезапно много силно му се доходи по нужда.
Едва успя да развърже бричовете си и да грабне нощното гърне, преди от него да потече истински порой. Уейлиън клечеше и придържаше задните си бузи, докато воднистото съдържание на стомаха му се изливаше с плющене в гърнето. Когато приключи, успя само да легне на пода до смърдящата кафява вода.
Докато лежеше там, едно нещо му се стори повече от очевидно — ако наистина започваше да усвоява Изкуството, плащаше за това с големи страдания.
Двадесет и осем
Гуляят продължи три дни. Фридрик бе решил да се реваншира пред гостите си с вино и ейл, защото боят с кучета не беше протекъл според плана.
Раг не знаеше какво се е случило в избата и нямаше никакво желание да разбира. Последните два дни прекара със сведена глава, докато хората се чукаха и биеха из цялата кръчма. Никога не беше виждала подобно нещо. Разбира се, знаеше, че се случва късно нощем по улиците. Беше живяла достатъчно дълго, за да е виждала мръсотии, но това бе съвсем друго нещо.