— Аз съм напълно уверена в моите стражи, лорд-маршале. Те пазят двореца и неговите обитатели от векове.
— Ваше Величество, голяма част от тях са далеч от града и този дворец не е толкова добре защитен, колкото трябва да бъде. Особено сега, когато хиляди врагове биха се зарадвали на смъртта ви. Аз настоявам.
— Моите охранители са ми напълно достатъчни, лорд Райдър.
— Но вашият старши рицар е ранен. — Посочи към Каира, която макар че стоеше гордо изправена, очевидно не беше в най-добрата си форма. — Останалите са неопитни. — Не посочи към Мерик, но намекът беше повече от ясен.
— Аз им вярвам напълно — отговори Джанеса.
— Тогава, ако Ваше Величество не възразява, бих искал да ги подложа на изпитание.
Гарет пристъпи напред.
— Таник, не сме говорили за подобно нещо.
Лорд-маршалът не му обърна внимание.
— Нека ви покажа колко лесно е за един опитен убиец да преодолее охраната ви.
Кралицата се озърна към Мерик.
Сякаш всичките му най-лоши кошмари се сбъдваха едновременно; баща му го съдеше, а кралицата го защитаваше, макар че нямаше причина да го прави.
— Лорд Райдър, уверявам ви…
— Ако позволите, Ваше Величество. Мога да му докажа, че греши — каза Мерик.
Думите сами излязоха от устата му. Нещо изпълзяваше от дъното на съзнанието му и взимаше връх. Нещо, което искаше да докаже на това копеле, баща му, че е достоен да носи фамилното име.
Джанеса го погледна, после се обърна към лорд-маршала.
— Добре. Щом го смятате за необходимо, тогава моят човек ще се бие с вас.
Таник кимна.
— Благодаря ви, Ваше Величество, но няма аз да се бия с него. — Обърна се към хората си. — Кормак, събличай се.
Мерик видя как един от рицарите отхвърли от раменете си животинската кожа и започна да сваля бронята си. Джаред, мъжът, с когото беше говорил преди няколко дни, отиде да му помогне.
Гарет се приближи до Мерик и поклати глава.
— Това е пълна глупост.
— Не се тревожи — отвърна Мерик и му подаде шлема си. — Ще се справя.
— Така ли? — попита го Гарет и започна да сваля бронята на предмишницата му. — Това е Кормак Курвенския син. Най-добрият воин на Таник.
— Знам го кой е. Вече видях какво може срещу тояга. — За миг Мерик пак чу как тоягата се стоварва отново и отново на гърба на Кормак и почти се смръщи при спомена. — Но колко го бива срещу меч и човек, който знае как да го върти? Тези рицари от Драконовата стража са живели с години в планината, където е нямало с кого да се бият, освен с козите и местните диваци. Аз съм се учил да въртя меча в школата на рода Тарнат. Аз…
— Не го подценявай — каза Гарет, преди Мерик да довърши списъка с постиженията си. — Драконовата стража са легендарни бойци. А щом баща ти ги е обучавал, със сигурност са най-добрите.
Мерик погледна към Кормак Курвенския син, който вече беше гол до кръста. Тялото му бе осеяно с белези, но изглеждаше като изсечено от камък. Кормак отвърна сурово на погледа му. Мерик бе изкарал достатъчно време по улиците, за да разбира разликата между човек, който се преструва на твърд, и истински здравото копеле.
Кормак определено беше от втория тип.
Съмнение замъгли за миг увереността му, но Мерик го прогони. Той беше обучаван от самия лорд Мачариас, знаеше шейсет и шестте Принципа на Бойните изкуства… е, може би сега не беше времето да ги преговаря всичките. Той трябваше да се докаже и беше сигурен, че ще го стори.
Гарет свали останалата част от бронята му, преди да обяви:
— Ще изпратя да донесат тренировъчни мечове.
— Няма нужда — отговори Таник. — И истински ще свършат работа. — Погледна към Мерик. — Освен ако твоят човек не възразява.
Гарет понечи да заговори, но Мерик пристъпи напред.
— Не възразява.
Той откачи колана с меча от кръста си и извади оръжието от ножницата. То натежа приятно в ръката му. Сега беше непобедим, като герой от легенда, изправил се с голи гърди пред врага, с меч в ръка.
Тогава Кормак извади оръжието си.
Държеше го с увереност, която Мерик не би могъл да покаже. По дяволите, изглеждаше почти като част от тялото му. Мерик внезапно осъзна, че неговият гол торс, макар и в нелоша форма, не е така здрав и стегнат като на противника му. Изведнъж усети как студеният въздух сякаш се просмуква в плътта му чак до костите. Възможно ли беше Кормак наистина да е по-добър с меча?
Изхвърли тези мисли от главата си, Райдър. Баща ти стои там и чака да се провалиш. Време е да му покажеш това-онова.
Мерик се озърна към Каира. Тя гледаше безстрастно. Нямаше да получи окуражаване от нея. Вероятно и тя като другите искаше да го види как се проваля.