Двамата тръгнаха към центъра на двора. Един от Драконовата стража извика:
— Давай, Курвенски сине! — но замълча, щом лорд Райдър го изгледа.
Мерик се питаше дали ще им дадат знак за начало. От невъзмутимия поглед на Кормак се досети, че вече са го дали.
Удари първи, удари бързо, удари силно, удари последен. Така го бяха учили в школата. Сега беше идеалният момент да провери дали са прави.
Мерик пристъпи напред, отскочи на пръсти и мечът му се завъртя в ослепяваща дъга. Кормак дори не примигна, само вдигна оръжието си и отби меча му настрани с такава сила, че едва не го извади от равновесие.
Мерик отскочи назад, извън обхвата му, но Кормак дори не се опита да го последва. Просто си стоеше там с ужасно отегчен вид.
Мерик започна да го обикаля, а Кормак само го гледаше, дори не вдигаше гарда си. Какво нагло копеле. Не знае ли, че има само едно място за арогантен боец в този град и то е за Мерик Райдър!
Мерик пак нападна, насочил меча ниско, към слабините му. Кормак парира. Този път Мерик не отстъпи, а удари по-високо. Кормак като че ли отгатваше ударите му още преди той самият да осъзнае какво ще стори и парира удара така, че мечът иззвънтя в ръката на Мерик.
Гневът му започна да се разгаря. Този копелдак си играеше с него. Показваше на всички, че е по-добрият. Не стига това, ами и Таник гледаше, доволен, че неговият човек е по-способен, уверен, че Мерик ще изгуби.
Винаги е твърдял, че си безполезен, и сега ще го докаже. Недей стоя така — ами му покажи, че греши.
Мерик изръмжа от ярост и отново нападна. Някъде в дъното на съзнанието му лорд Мачариас му крещеше — не си изпускай нервите, гневът ти пречи, — но на него не му пукаше. Тези задници щяха да разберат, че могат да си стоят колкото щат в планината, да чукат кози и местни грозници, но тук е големият град, където наистина знаят как да се бият.
Мечът му изсвистя в дъга. Това беше блъф и когато Кормак вдигна оръжието си, за да го отбие, Мерик смени посоката и се насочи към коляното му. Съвсем небрежно, сякаш знаеше какво е намислил, Кормак вдигна крак и отстъпи от удара.
Мерик не спря, замахна надолу, стиснал меча с две ръце. Изсумтя, когато Кормак вдигна своя и парира ниския удар. Мечовете се сключиха един в друг, Мерик натискаше своя надолу с две ръце, а Кормак държеше неговия само с една. Взираха се един в друг, Кормак беше невъзмутим, по нищо не личеше, че влага някакво усилие.
Той ти се присмива. Може да не го показва, но вътрешно ти се смее.
Мерик отново изсумтя, този път не сдържа и капка от гнева си. Мечът му се развъртя наляво-надясно в яростна атака, Мерик не помисляше за раните, които може да нанесе, но всеки удар беше посрещан още във въздуха от острието на противника му. И всеки път Кормак не си правеше труда да контраатакува, само отбиваше меча му, сякаш се упражняваше с малко дете.
— Достатъчно, Кормак — извика Таник. — Прекрати това.
Когато Мерик замахна отново, Кормак парира, но този път извъртя меча си, заклещи го под ефеса на меча на Мерик и изхвърли оръжието му през целия двор. Преди Мерик да се сети как да реагира, Кормак пристъпи напред и го халоса в носа.
Мерик падна тежко на земята, пред очите му причерня. Докато се търкаляше, усети как устата му се пълни с кръвта, която шуртеше от носа му.
Едно остро като бръснач острие надигна брадичката му и през сълзите в очите си Мерик видя, че Кормак се е надвесил над него. Той не се усмихваше победоносно, гледаше го с празен поглед и чакаше заповед от Таник.
Старецът едва ли щеше да му нареди да нанесе смъртоносен удар пред кралицата… нали? Точно сега Мерик нямаше нищо против, а и не се съмняваше, че старото копеле може да го направи.
— Впечатляващо, лорд-маршале — каза Джанеса, като се приближи до Мерик. — Мисля, че видяхме достатъчно.
— Разбира се, Ваше Величество — отвърна Таник. — Кормак — при мен!
Курвенския син отдръпна меча си от гърлото на Мерик и отстъпи към другите от Драконовата стража, които го гледаха развеселени.
Мерик вдигна ръка към гърлото си. Усети кръв.
Бъди благодарен, че само те одраска. Можеше да те убие.
— Не се огорчавай — каза му Таник, докато Гарет помагаше на Мерик да се изправи. — Кормак е най-добрият ми воин. Ти нямаше шанс.
Мерик не се почувства по-добре от тези думи, но и не това беше намерението на Таник.
— Вашата Драконова стража явно владее до съвършенство бойните умения, лорд-маршале — каза кралица Джанеса. — Но това не променя нищо.
— Но, Ваше Величество, стражите ви не са способни да ви защитят.