– Напротив, била си – възразява той. – Семейството се брои.
Клатя отново глава, защото дори и семейството да се брои, моят отговор пак ще остане същият. Баща ми едва ме познава. Майка ми не беше способна да ме обича.
Отклонявам поглед от него и го зарейвам в океанската шир.
– Аз нямам такова семейство – тихо промълвявам. – Не много хора имат майка като моята. Дори не си спомням някога да ме е прегръщала. Нито веднъж. – Отново насочвам поглед към него. – Сега като се замисля, не съм сигурна дали изобщо някога съм била прегръщана.
– Как е възможно това?
– Имам предвид, че съм прегръщала хора при среща. Бърза прегръдка за здравей или довиждане. Но никога не съм била... не знам как да се изразя.
– Държана?
Кимам.
– Аха. Предполагам, че това е по-добро описание. Никога не съм била държана от никого. Не знам какво е усещането. Всъщност се опитвам да го избегна. Струва ми се, че ще се чувствам някак си непривично.
– Предполагам, че зависи от това кой те държи.
Усещам как гърлото ми се стяга. Преглъщам и кимам в знак на съгласие, но не казвам нищо.
– Учуден съм, че мислиш, че баща ти не те обича. Изглежда свестен човек.
– Той не ме познава. Сега го виждам за пръв път, откакто бях на шестнайсет. Знам повече за теб, отколкото за него.
– Това не е много.
– Именно – съгласявам се и отново се извръщам с лице към него.
Коляното на Самсон бръсва този път вътрешната страна на бедрото ми и аз се радвам, че той не може да види нищо от брадичката ми надолу, защото в момента цялото ми тяло е настръхнало.
– Не мислех, че на този свят има много хора като мен – отронва той.
– Смяташ, че двамата с теб си приличаме?
Искам да се засмея при това сравнение, но изражението му е много сериозно.
– Вярвам, че ние имаме много повече общо, отколкото ти мислиш, Бея.
– Ти мислиш, че си също толкова сам на този свят, колкото съм аз?
Той стисва устни и кимва в знак на съгласие и това е най-честното нещо, което съм виждала. Никога не би ми хрумнало, че някой толкова богат ще има отвратителен живот като моя. но разбирам, че е истина, от начина, по който Самсон ме гледа. Всичко в него внезапно ми се струва до болка познато.
Той е прав. Ние си приличаме, но само по тъгата.
Когато за пръв път те срещнах на онзи ферибот, си помислих, че си увреден.
Гласът ми е едва доловим шепот.
– Мислиш, че съм увреден?
– Да.
Той се придвижва още по-близо във водата, но помежду ни вече почти не е останало пространство. Съзнателно е и е толкова нетипично за мен да докосвам такава голяма част от тялото му с моето.
– Права си – тихо казва той и плъзва ръка във вдлъбнатината под лявото ми коляно. – Нищо не е останало от мен, освен шибана купчина отломки.
Притегля ме към себе си и обвива двата ми крака около кръста си. Но това е всичко, което прави. Не се опитва да ме целуне. Просто съединява телата ни, сякаш това е достатъчно, докато ръцете ми продължават да ни раздалечават.
Бързо му се покорявам. Не знам в какво отношение. Може би във всяко едно. Защото в този момент копнея той да направи нещо друго. Каквото и да е. Да ме вкуси. Да ме докосне. Да ме потопи под водата.
Двамата се наблюдаваме един друг за момент, все едно да гледаш в счупено огледало. Той леко се накланя, но не към устата ми. Притиска устни към рамото ми толкова нежно, сякаш ме докосва перо.
Затварям очи и поемам дъх.
Никога не съм изпитвала нещо толкова чувствено. Толкова съвършено.
Една от ръцете му изчезва под водата и се плъзва около талията ми. Когато отварям очи, лицето му е само на няколко сантиметра от моето.
За една кратка секунда ние се гледаме в устните и тогава сякаш огън опарва целия ми крак.
– Мамка му!
Нещо току-що ме ужили.
Нещо току-що яко ме ужили отдясно, тъкмо когато щях да бъда целуната. И това ако не е шибан късмет.
– По дяволите, по дяволите, по дяволите! – Сграбчвам раменете на Самсон. – Нещо току-що ме ужили.
Той тръска глава, като че ли се опитва да се изтръгне от транс. Връща се в действителността.
– Медуза – казва.
Сграбчва ръката ми и ме повлича към брега, но кракът толкова силно ме боли, че ми е трудно да вървя.
– О, господи, боли!
– Сара държи бутилка с оцет в кабината на външния душ Помага срещу ужилване.
Самсон вижда, че едва пристъпвам, навежда се и ме взема на ръце. Искам да се насладя на това, че съм в прегръдките му, но в момента не мога.
– Къде те ужили? – пита той.
– В десния крак.
Когато водата е под коленете му, той започва да се движи по-бързо. Притичва с мен на ръце покрай огъня към кабината на външния душ, намираща се в приземното ниво на къщата на Сара.