– Много по-сложно е, отколкото го изкарваш – възразявам аз.
– Искаш ли да знаеш какво си мисля?
– Какво?
– Мисля, че трябва по време на мачовете да си слагаш тапи в ушите и просто да се преструваш, че хората там окуражават и подкрепят теб.
Засмивам се.
– Помислих, че ще кажеш нещо важно и съществено.
– Аз мислех, че това беше важно и съществено – усмихва се Самсон. Забелязвам, че когато се усмихва, насиненото място върху челюстта му изпъква повече. Ала усмивката му помръква и той леко килва глава. – Защо плачеше на балкона вечерта, когато пристигна тук?
Застивам при въпроса му. Това е рязко и смущаващо отклонение от темата за волейбола. Особено в толкова ярко осветена стая. Може би ако не се чувствах така, сякаш се намирам в стая за разпити, щях да бъда по-непринудена.
– Не може ли да угасиш някои от тези лампи? – питам аз.
Молбата ми, изглежда, го смущава.
– Тук е прекалено светло. Кара ме да се чувствам неудобно.
Самсон отива до ключовете за лампите и изключва всичките, с изключение на една. Остава да свети и дългата лампа под горните шкафове, но е значително по-тъмно и аз тутакси се отпускам. Разбирам защо той държи къщата в мрак. Ярките светлини и всичката тази бяла боя те карат да се чувстваш като в психиатрично отделение.
Той се връща при мястото си до плота.
– Така по-добре ли е?
Кимвам.
– Защо плачеше?
Въздъхвам дълбоко и го изтърсвам, преди да съм променила решението си и да го излъжа.
– Майка ми умря в нощта, преди да дойда тук.
Самсон изобщо не реагира. Започвам да осъзнавам, че може би отсъствието на реакция е неговият начин да реагира.
– Това също е тайна – казвам. – Дори на баща ми още не съм го съобщила.
Изражението му е сериозно.
– Как е умряла?
– Свръхдоза. Намерих я, когато се прибрах у дома след работа.
– Съжалявам – изрича той с искрено съчувствие. – Ти добре ли си?
Повдигам несигурно рамо и когато го правя, усещам как ме връхлитат някои от онези чувства, които ме бяха принудили да избухна в сълзи на балкона, докато се опитвах да ги възпра. Не бях готова за този разговор. Честно казано, не искам да говоря за това. Не е справедливо, задето се опитвам да избегна отговорите на въпросите му, но и той въобще не е откровен за каквото и да било.
Усещам се като някакъв водопад край него – просто изливам тайните си на пода.
Самсон добива съчувствено изражение, когато вижда как очите ми плувват в сълзи.
Отдръпва се от плота и запристъпва към мен, но аз се изправям и мигом тръсвам глава. Притискам ръка към гърдите му, за да не му позволя да ме докосне.
– Недей, не ме прегръщай. Ще ми се струва снизходително сега, когато знаеш, че никога не съм била прегръщана така.
Самсон нежно поклаща глава, докато се взира надолу към мен.
– Нямаше да те прегърна, Бея – прошепва той.
Лицето му е толкова близо до моето, че дъхът му гали бузата ми, докато говори. Имам чувството, че ще се свлека на пода, затова вкопчвам пръсти в ръба на плота зад мен.
Той свежда глава и устните му докосват моите. Устата му е мека, като извинение, и аз го приемам.
Езикът му внимателно разтваря устата ми и аз го посрещам, като заравям и двете си ръце в косата му, придърпвайки го по-близо към мен. Гърдите ни се допират. А езиците ни се преплитат, влажни, топли и меки.
Жадувам за тази целувка, макар да се случва, защото тъжните неща го привличат.
Самсон ме дръпва от плота към себе си, после с едно бързо движение ме повдига и слага да седна върху острова, а той застава между краката ми. Лявата му ръка се плъзва под крака ми, като пръстите му погалват вътрешната страна на бедрото ми.
В мен се надигат чувства, каквито никога досега не са ме изпълвали. Топлина, електрически ток и светлина.
Това ме плаши.
Целувката му ме плаши.
Не съм непробиваема за устата му. Аз съм уязвима и усещам как съпротивата ми се сломява. В момента бих споделила е него всичките си тайни, а това не съм аз. Целувката му има силата да ме превърне в момиче, което не познавам. Харесва ми и едновременно с това ме отвращава.
Колкото и да се опитвам да се съсредоточа върху това, което се случва помежду ни, не мога да си избия от главата спомена за случилото се между него и Кейдънс. Не искам да бъда просто поредното момиче, което той целува на този кухненски остров.
Не съм сигурна, че мога да преживея унижението да бъда захвърлена като употребена вещ от Самсон, така както беше с Дакота. По-добре въобще да не бъда целувана, отколкото да позволя това да се повтори – да погледна през прозореца на спалнята си утре вечер и да видя някоя друга на същото място, да изпитва същите неща, които той ме кара да чувствам в този момент.