Отхапвам половината от скаридата. Всички ме зяпат как дъвча, дори Сара. Има приличен вкус. Не е най-страхотното нещо, което съм яла, но е добро.
– Не е зле – казвам и лапвам и втората половина.
Самсон се усмихва и подава менюто на сервитьора. Сара бърчи нос.
– Той наистина поръча вместо теб. Не мога да определя дали е сладурско, или отвратително.
– Аз веднъж се опитах да поръчам вместо теб и ти ме сръчка в ребрата – казва Маркос.
– Да, прав си – кимва Сара. – Отвратително е. – Отпива от питието си. – Имам желанието този уикенд да направя нещо туристическо.
– Като например? – пита Маркос.
– Да отидем във водния парк? Или на разходка с корабче? – Поглежда към мен и Самсон. – Вие двамата, искате ли да дойдете?
– Аз съм свободен следобед всеки ден. С изключение на петък. Тогава ще довършвам покрива на Марджъри.
Е, думите му разтапят малко сърцето ми.
– Шон?
Четиримата се извръщаме по посока на гласа. Един мъж се приближава към масата, вперил поглед в Самсон. Непознатият е висок и мършав и целите му ръце са покрити с татуировки. Зазяпвам се в една, изобразяваща фар върху долната част на ръката му, когато усещам, че Самсон застива.
– Дяволите да го вземат! – възкликва типът. – Това си ти. Как си, човече?
– Здрасти – казва Самсон.
Не звучи особено ентусиазиран да види този човек. Освен това... Защо мъжът го нарича Шон?
Самсон ме потупва по крака – знак, че иска да излезе от сепарето. Изправям се, за да може да мине, и той прегръща новодошлия. Заемам отново мястото си, а ние тримата дори не прикриваме факта, че подслушваме разговора им.
– Пич – казва мъжът на Самсон, – кога излезе?
Излязъл е?
Самсон хвърля поглед към нашата маса. Сега в него определено се долавя неудобство. Слага ръка върху гърба на мъжа и го отдалечава от масата, за да не можем да чуваме какво си говорят.
Поглеждам към Сара и Маркос, за да видя реакциите им. Маркос отпива от чашата си, а главата на Сара е любопитно наклонена, докато се взира в Самсон. Обляга се назад в сепарето и казва:
– Това беше странно. Защо онзи тип го нарече Шон?
Маркос свива рамене.
– Може би това е второто име на Самсон – казвам аз, повече на себе си, отколкото на Сара или Маркос.
Чудя се защо не пожелах той да ми каже цялото си име миналата нощ, когато го разпитвах. Това е твърде необичайно – дори не знам първото му име. Но предполагам, че той не знае, че фамилното ми име е Грим. Или може би знае, след като нося фамилията на баща си.
– Защо онзи тип го попита кога е излязъл? – Не спира да се чуди Сара. – Излязъл откъде? От изправителен дом? Или от пандиза?
Маркос отново свива рамене.
– Може да има предвид клиника за наркомани.
– Той е бил в клиника за наркомани! – смайва се Сара.
– Нямам представа, познавам го, откакто и ти го познаваш – отвръща гаджето ѝ.
След малко Самсон се връща на масата, без приятеля си. Ставам и той се плъзга в сепарето. Нищо не казва. Не дава никакво обяснение. Това няма значение, защото Сара няма да го остави на мира. Разбирам го от начина, по който го гледа.
– Защо онзи тип те нарече Шон?
Самсон вперва в нея поглед за миг, сетне тихо се засмива.
– Какво?
Тя махва с ръка към посоката, в която изчезна мъжът.
– Той те нарече Шон! А после те попита кога си излязъл. Къде си бил? В пандиза?
Не знам защо, но Самсон отправя поглед към мен.
– Така се казвам. Шон Самсон. – Махва към Маркос. – Той ме нарече Самсон, когато се запознахме, и просто така си остана между нас. Всички останали ме наричат Шон.
Маркос поднася сламката към устата си.
– Сега, като се замисля, ми звучи смътно познато.
Шон? Името му е Шон?
Аз толкова свикнах да го наричам Самсон, че не съм сигурна дали мога да му казвам Шон.
– Добре – казва Сара. – Но от къде си излязъл? От пандиза?
Самсон въздъхва и аз мога да се закълна, че не желае да обсъжда това.
– Остави го на мира – намесва се Маркос, който също забелязва неудобството на Самсон.
Сара отбранително махва с ръка към мен.
– Аз се опитвам да уредя заварената си сестра с него и мисля, че заслужавам да знам, ако е някакъв престъпник.
– Всичко е наред – казва Самсон. – Той имаше предвид, че съм излязъл от града. Бяхме заедно в интерната и той знаеше колко много ненавиждам Ню Йорк.
Виждам как адамовата му ябълка бавно се мърда, докато произнася това, като че ли преглъща лъжа. Какви са шансовете да се натъкне на свой познат от Ню Йорк в този полуостров в Тексас?
Малко вероятно, но дали това наистина засяга Сара? Или мен? Никой от нас не е длъжен да разкрива миналото си на другия.