– Това просто означава... Ако това се превърне в авантюра, в лятна авантюра. Това е всичко, което искам. Не искам да си тръгна оттук през август със сериозна връзка.
– Нито пък аз. Ние ще бъдем в двата противоположни края на страната.
Самсон плъзва кокалчетата на пръстите си надолу по ръката ми. Когато отново ги плъзва нагоре, не спира до рамото ми. Пръстите му продължават по ключицата ми и докосват бузата ми.
– Хората понякога потъват и на плиткото – прошепва той.
Това е мрачна мисъл. Такава, каквато ми се струва, че той навярно би искал да запази за себе си. Но ето ме тук, обелвайки един след друг неговите слоеве, независимо дали му харесва, или не.
Толкова много слоеве.
Не знам защо, но имам чувството, че с нашата целувка някак си преминах през всичките му слоеве и достигнах право до сърцевината му, но така се получи. Все едно съзрях истинския Самсон, въпреки непознатото, което все още го обгръща.
– Кой беше онзи мъж на вечерята? – питам.
Той мъчително преглъща, озъртайки се, което ме тласка да прокарам успокояващо ръката си по шията му.
– Не искам да те лъжа, Бея. Но и не мога да бъда честен с теб.
Нямам представа какво означава това, но Самсон не е от хората, които искат да привличат вниманието на околните или да създават драми. Затова, когато изрича нещо подобно, това ме заставя да си мисля, че всичко е още по-лошо, отколкото той го представя.
– Кое е най-лошото нещо, което някога си направил? – питам го аз.
Очите му отново срещат моите и напълно очаквано, той поклаща отрицателно глава.
– Толкова ли е лошо?
– Лошо е.
– По-лошо от това, което аз правех с Дакота?
Самсон сърдито стиска устни в тънка линия, после свежда глава, преди напрегнато да ме погледне.
– Има два вида лошо. Лошо, което е породено от слабост, и лошо, което е проява на сила. Ти си направила онзи избор, защото си била силна и е трябвало да оцелееш. Не си направила онзи избор, защото си била слаба.
Ахвам при всяка негова дума, защото от цялото си сърце искам всичко това да е истина.
– Ще ми отговориш ли само на един въпрос? – питам. Той не казва нито „да“, нито „не“. Просто чака въпроса ми. – Беше ли някакво нападение?
– Не. Нищо подобно.
Изпитвам облекчение от отговора му. Той го разбира. С двете си ръце отмята косата през раменете ми и притиска устни към челото ми. Целува ме там, после обляга главата си на моята.
– Ще ти разкажа всичко в деня, преди да заминеш за колежа.
– Ако, така или иначе, ще ми кажеш, защо просто не го направиш сега?
– Защото жадувам да прекарам остатъка от лятото с теб. А ако ти кажа, не мисля, че ти ще искаш това.
Не съм сигурна какво би могъл да ми каже, за да ме застави да не желая да говоря с него, но знам, че ако настоявам, просто само ненужно ще се изтормозя.
Ще почакам.
При всички случаи ние ще продължим да разговаряме и аз вярвам, че ще измъкна истината от него преди началото на август.
Но засега само кимвам, защото тази вечер той нищо не иска да ми каже. И най-малкото, което мога да направя, е да проявя към него същото търпение, което той прояви снощи към мен.
Самсон отново ме целува. Бърза целувка. Целувка за лека нощ.
Не проронвам нито дума, когато се отдръпвам от него и тръгвам към вратата, защото всичките думи засядат на гърлото ми. Трудно ми е дори само да изляза през вратата. Не мога да си представя как ще се чувствам на трети август.
Пий Джей ме чака отвън пред вратата, когато я затварям. Вярно ме следва надолу по стъпалата, чак до нашата къща. Когато стигам до най-горното стъпало, кучето отива при своето кътче и ляга.
Слава богу, когато влизам в къщата, няма никой във всекидневната. Заключвам вратата и се прокрадвам нагоре по стълбището. Преди да отворя моята врата, хвърлям поглед към вратата на спалнята на Сара.
Мисля, че искам да ѝ кажа, че сме се целунали. Странно чувство е това да искаш да споделиш с друго момиче. Никога нищо не съм казвала на Натали за случващото се между Дакота и мен. Прекалено много се срамувах.
Чукам тихо на вратата на Сара, за да не събудя някой друг в къщата. Сара не отговаря. Вероятно още е на плажа.
Бутам вратата, за да проверя дали си е в леглото, но щом надниквам вътре, тутакси се отдръпвам и затварям вратата.
Маркос е върху нея. Той е облечен, но въпреки това... Не го очаквах.
Запътвам се към стаята си, но тогава си спомням какво ми каза Сара на плажа – само мълчаливо да ѝ дам знак.
Връщам се в стаята ѝ. Сара и Маркос спират да се целуват и ме поглеждат. Доближавам се до леглото и вдигам длан за „дай пет“.
Тя се засмива и двете плясваме длани.
– По дяволите, да! – шепне тя, докато излизам от стаята.