„Разбира се, аз също вече принадлежа към рода Гайл. Проклятие…“
Андрос остави мълчанието да се проточи, докато започна да изглежда неизбежно, че някой друг ще го наруши, и чак тогава каза:
— Оролам ми възложи задача и ми даде сили да я изпълня. Днес моля Спектъра да изпълни волята му. На мен се пада да смажа тази ерес, този богохулен Цветен принц, и за да успея, трябва да бъда избран за промахос.
Може би пришпорваше малко събитията, но Андрос Гайл едва ли виждаше някаква полза в протакането.
— Аз предлагам Андрос Гайл за промахос — провъзгласи Клитос Сини.
— Аз подкрепям предложението — каза Андрос.
— Спазваме ли правилата? — усъмни се Делара. — Имаме ли изобщо кворум? Зелената я няма и не е известно кой ще я замени, Призмата изчезна, а още дори не сме се простили с Арис.
— За избора на промахос е необходимо мнозинство само от присъстващите Цветове — натърти Андрос.
Карвър Черния кимна, за да потвърди правотата му. И всички около масата веднага си направиха сметката какво означава това. Карвър нямаше глас в Съвета. Бялата гласуваше само при равенство в гласовете на останалите. Подчервената беше мъртва и нямаше назован заместник, Гавин го нямаше заедно с гласа от името на тирейците в изгнание, заселили се на Острова на ясновидците. За да има мнозинство, на Андрос му бяха нужни само три гласа от пет. Той продължи:
— Препятствието е високо, няма спор, но Оролам ни е посочил път да продължим въпреки това. Всички ме познавате много отдавна, познавате делата на Оролам. И знаете пред какви трудности сме изправени. Не виждам защо да губим време в обсъждане. Предлагам да гласуваме.
Клитос гласува за него, разбира се. И Андрос гласува за себе си с думите, че да се въздържи означава да покаже престорена скромност. Останаха Джия Толвер Жълтата и Делара Оранжевата. Трябваше му подкрепата само на едната. Ако и двете гласуваха срещу него, трябваше да гласува и Бялата.
— Аз съм против — заяви Делара и скръсти ръце. — Разиграваш ме от…
— Време е не за речи — троснато я прекъсна Андрос, — а за гласуване. Джия?
Джия се озъби, по лицето ѝ се изредиха десетина различни изражения.
— Не мога да препреча пътя на Оролам. Ще загърбя разногласията помежду ни, защото това е истинско чудо в моите очи. Гласувам „за“.
Всички издишаха шумно.
— Гласовете „за“ са повече — обяви Бялата. Нито гласът, нито лицето ѝ издаваха нещо. — Утре ще извършим церемонията по полагане на клетва в Голямата зала. Това задоволява ли избрания за промахос?
— Напълно, върховна владетелко.
Андрос Гайл се усмихваше. Изобщо не се помъчи да прикрие ликуването си.
Срещата завърши. Карис стана и излезе в коридора. Върна кинжала на сащисания Гавин Грейлинг, щом младият черногвардеец прекрачи прага на залата. Но язвителните думи заседнаха в гърлото ѝ, защото зърна позната фигура да идва по коридора.
— Каелия?!
Дребничката жена беше дясната ръка на Третото око от Острова на ясновидците, стана и незаменима помощничка на генерал Данавис… тоест вече сатрап Данавис в управлението на острова, след като Гавин го превърна в нова сатрапия.
— Какво правиш… О, не! — изохка Карис.
Каелия беше не само умница, а и имаше дарбата на притегляща.
— Каелия! — Карис притича до нея.
— Сега съм Каелия Зелената, пратеница на сатрап Корван Данавис от Тирея — каза жената. — Корабът ми акостира преди часове. Щях да дойда по-бързо, но на кейовете имаше някаква бъркотия. Да не пропуснах нещо важно?
Ето защо беше бързал Андрос… Беше научил, че ще дойде още някой, който ще гласува срещу него. Един глас стигаше да съсипе замислите му. Бъркотия на кейовете, а? Хората на Андрос бяха забавили Каелия, докато завърши срещата на Спектъра.
Разлика от три минути може да промени цялата история.
33.
Когато влезе отново в библиотеката след всичко, което бе преживял, го обзе чудато чувство. Всичко си беше същото както предишния път. Минаваше покрай масите с дупки, за да не се разлеят сложените в тях мастилници. Покрай рафтовете, нагодени в подредбата си към кръглото помещение. Тази библиотека беше само една от многото на Малки Яспис, но тъкмо в нея допускаха и дисципули първа година, затова бе седял тук толкова време.
Жегна го тъга по отминалото. Доближи бюро, зад което седеше прегърбен късоглед млад книжник.
— Извинете, търся Рея Силуз.
Любезната библиотекарка, която му помогна да научи повече и за картите, и за всичко останало. Същата, която го прати при Янус Бориг, Огледалото.