Хромарият обаче беше многолюдно гъмжило и за някои тук прочути бяха книжниците и луксиатите — хора, които Кип срещаше рядко. Този млад мъж сигурно щеше да изпадне в същото изумление, ако научеше, че Кип не може да изброи наизуст имената на шестимата Висши луксиати. Поредната малка доза смирение.
„Обикновено ми ги поднасят по-грубичко.“
Кип копнееше да проучи родословията и историите на различните семейства. Малко ли време и кръв му струваше достъпът до тях? Нали в началото бе пожелал да влезе в Черната гвардия тъкмо заради това? Но сега не си представяше как ще отиде да седне до Железни.
— Черните карти… — изведнъж се чу да казва.
Думите сами се изплъзнаха от устата му. А младият луксиат само го гледаше втренчено. Изглеждаше смътно познат, но може би само защото всички те си приличаха в тези смешни одежди.
— Еретичните колоди — добави Кип.
„Да, продължавай да си го просиш.“
— Ех, вие, новаци… Получавате достъп по-рано от всеки друг и веднага си търсите белята. — Луксиатът поклати глава. — Тези книги са в библиотеката с ограничен достъп.
— Не е ли тази? — учуди се Кип.
— Според тебе само една ли е?
— Така си мислех до този момент.
— По-схватлив си, отколкото изглеждаш.
— Моля?
— Но не чак толкова. — Луксиатът затвори книгата на масата. Още беше неспокоен. — Извинявай. Виж какво, личи ти, че си новобранец от Черната гвардия. Това не ти дава достъп до всичко. Еретичните писания и забранените магии са недостъпни за всички освен Цветовете, а и те трябва да получат специално разрешение. Черните карти са наречени „черни“, защото са еретични, следователно…
— Следователно книгите за тях са в раздела за ересите.
— Да, в най-недостъпните библиотеки, както вече се досещаш.
Кип разбираше, че така няма да постигне нищо. Пак ли да моли за разрешение? Съвсем наскоро бе говорил с Бялата. Можеше да помоли нея. Тя поне би разбрала защо го вълнуват черните карти, което изобщо не означаваше, че ще го допусне до книгите за тях. Пък и какво всъщност търсеше тук? Ровеше за скандали, с които да провали Клитос Синия ли? Как да знае дали това все още е необходимо на баща му? „Закъсня, Кип. Отново.“
Гавин беше пленен от пирати. Кип не се съмняваше, че те се държат добре с него — все пак той беше Призмата. Представяше си обаче, че винаги внимават да има превръзка на очите или нещо подобно, за да не ги пръсне на мръвки с подвластните му сили. Но можеше ли да се предвиди кога ще се върне Гавин? Едва ли.
— Как се казвате? — попита Кип.
— Куентин… Извинявай. Куентин Нахийд.
Много нервен беше този Куентин. Май му беше трудно да погледне Кип в очите. Книжници…
— Приятно ми е да се запознаем, Куентин. Как да получа разрешение?
— Ей така ще поискаш да ти разрешат?
Куентин се усмихна, сякаш беше забавно Кип да си въобразява, че всичко става толкова лесно.
Кип си замълча. Не си падаше много по снизходителните усмивчици. Куентин тръсна глава и се отказа от насмешките.
— Изчакай малко.
Отиде при бюрото на една библиотекарка и порови в едно чекмедже, докато разменяше любезности с жената. След малко даде на Кип квадратче от червен пергамент.
Кип запълни припряно празните места по редовете и под озадачения поглед на Куентин доближи командир Железни.
— Сър, бихте ли подписали това?
Подаде му перото, вече топнато в мастило.
— Трошач, имаш ли представа по колко различни начина мога да ти вгорча живота с това перо?
— Не, сър.
— А искаш ли да научиш?
— На теория — да, сър, но не и от личен опит.
Устните на Железни трепнаха… може би само във въображението на Кип.
— Това ще ме отърве от тебе поне засега — каза Железни.
— И то незабавно, сър.
Командирът се подписа на пергамента почти без да го погледне.
— Трошач, сполуката идва при смелите, но повече не прекалявай със смелостта пред мен.
— Слушам, сър.
Кип се върна при Куентин да си вземе нещата и да попита как да стигне до забранените библиотеки. Луксиатът като че ли беше стъписан от лекотата, с която бе постигнал целта си.
— Куентин, благодарско. Ти ми помогна много.
— Аз… ами… не мога да повярвам, че успя…
— Знам, не е честно. Опитай се да не ме мразиш. Семейството ми е сбирщина от… Както и да е, уредили сме се по-добре, отколкото заслужаваме. Ей, ти какво проучваш? Мога ли да докопам там някоя книга, която ще ти бъде полезна? Не бива да те оставя да си тръгнеш от библиотеката с нея, разбира се, значи трябва да съм при тебе, докато четеш, но ако мога да ти услужа…