— Но не си я прочел? Не може ли да четеш? Махай се.
Тя бутна вратата. Кип пъхна ботуш в пролуката, без да се замисли. Вратата се удари в подметката и пак се отвори. Магистра Златоока вече стоеше с гръб към него и се вцепени от звука.
Двете млади жени, които седяха в стаята зад нея, се ококориха потресени.
— Моля за извинение. Аз съм новият ви дисципул — Кип. Предположих, че табелата е недоразумение. Допуснах, че означава „Само за суперхромати“.
— Е, и? — обърна се тя.
Гледаше го, сякаш е някаква буболечка. Кип се запъна, не разбираше защо тя се държи така.
— Аз съм суперхромат…
— Момче суперхромат е като куче, което може да излае „обичам те“. Това е куриоз, но не създава прецедент.
Тя затръшна вратата. Кип се примири. А тъкмо бе започнал да се поддава на илюзията „Малкият лорд Гайл прави каквото си ще.“ Не беше ли крайно време някой да го смъкне на земята? Пък и така беше свободен да отиде в забранената библиотека преди Андрос Гайл да се сети, че може да го прецака и в това.
Сепна се, защото запречваше вратата, а дисципула на двайсетина години с черти на грозновата аборнейка и бледи жълти ореоли в очите искаше да влезе. Той се отмести. Преди да се вмъкне в стаята, тя се усмихна със съчувствие и каза:
— Само Светлоносеца ще може да поправи някои несправедливости.
Кип се върна в Кулата на Призмата и отиде до една от стаите, към които го бе упътил Куентин. На стол пред вратата седеше библиотекар и четеше. Оживи се видимо, че някой е дошъл.
— О, здравейте!
Извади от джоба си ключ и протегна ръка. Кип му даде късчето червен пергамент.
— Кип Гайл? — промърмори библиотекарят.
Нямаше съмнение, че може да чете, затова Кип не знаеше как да тълкува скрития в тона му въпрос и само потвърди:
— Да, аз съм.
— Вие сте били там… — Мъжът си облиза устните. — Той жив ли е? Истина ли е? Твърдят, че е така, но какво друго да очакваме от тях? За да не губим надежда до Слънцеднев, нали разбирате? Призмата наистина ли е жив?
— Заклевам се — отвърна Кип. — И аз помагах да го извадим от водата. Той дишаше. Неколцина пирати не стигат да видят сметката на Гавин Гайл.
Библиотекарят кимна с облекчение.
— Така си е, да. След всичко, което вече направи… — Пак погледна пергамента и се намръщи. — Благодаря ви. Колко жалко, че ме мога да ви пусна вътре дори само в отплата за добрата новина. Съжалявам, господине. Нови правила. Вашият дядо е решил, че до този специален раздел ще бъдат допускани само онези, които получат писмено разрешение лично от него.
— Какво?!
Андрос имаше ли право да налага такива забрани?
— Получихме нареждането тази сутрин, преди по-малко от два часа — обясни библиотекарят.
Два часа. Преди Кип да пробута изтънчената си хитрост, за да се сдобие с подписа на Железни. Не знаеше дали да се радва, че шпионите на дядо му не са чак толкова способни, или да се чумери, че Андрос е провалил плана му още преди той да го измисли.
„Малкият лорд прави каквото си ще“, а?
Вече не знаеше с какво да си запълни времето. В края на краищата отиде само на една лекция — по инженерни науки. Обсъждаха ъглите на попадение, качествата на огледалните брони и рефракцията на луксина. В тази зала видя най-добрия нагледен урок досега, а оръжейници и бойни притеглящи ставаха поред да обясняват защо при такова качество на огледалната броня тя ще спре изстрелян срещу нея син луксин под този ъгъл, но не и под онзи. И че чистотата на бронята е основен проблем, тъй като мръсотията влошава отразяващите ѝ свойства.
Някои от Огледалците (обикновено или елитната пехота на някоя сатрапия, или най-богатите бойци във войската) дори покриваха броните си с извънредно тънък памучен плат и можеха да я излъскват до блясък непрекъснато. Преди да влязат в сражение, махаха това покривало, но се случваше да го оставят върху бронята и в бой. Вярно, това малко разваляше впечатлението от вида им, но един оръжейник изтъкна, че има полза първите лъчи син луксин да разпорят плата, вместо ти да се мъчиш с него. И все пак повечето Огледалци искаха да си осигурят веднага психологическото предимство над притеглящите, като им покажат отдалече сияещите си брони. Кип си каза, че е по-вероятно да имат други подбуди — щом са се потрудили толкова усърдно да си лъскат броните, защо да не се изфукат с тях, когато му е времето.
В този ден имаше само общ обзор на проблемите и подробно обсъждане на един-единствен цвят — синия. Лекциите щяха да продължат и Кип се надяваше да присъства на всички.
Изведнъж се оказа, че никоя лекция не изглежда задължителна. Ясно беше, че повече няма да участва в първоначалното обучение с магистра Кадах, но формално му бе разрешено да пропуска само тези занятия. Толкова много работа предстоеше заради войната, защо да си прахосва времето с истории и жития, които нямаха пряка връзка с нея?