„Употреба на луксин в изкуството“? В такъв момент? С кого си мислеха, че се шегуват?
И май освен инженерите никой друг не искаше да си отвори очите за факта, че войната е съвсем истинска… и че могат да я загубят.
След тази лекция отиде да обядва. Не завари никого от новобранците в Черната гвардия. Графикът на повечето беше разместен така, че да ходят на лекции, без да пропускат тренировките. Кип се загледа в масата на отхвърлените, където бе седял само преди няколко месеца. Групичката се бе разпиляла. Тея и Бен-хадад бяха погълнати от голямата общност на черногвардейците. Момичето с белега — Тизири, бе изпъдено да се прибере в родината си заради провала на Кип в играта на Девет крале с Андрос Гайл. Оставаше само Ейрас.
Той седеше сам. Кип се подвоуми и отиде при него. Ейрас вдигна глава.
— Какво правиш тук? — попита неприветливо.
— Ами… смятам да се нахраня. Може ли да…
— Не се нуждая от твоето съжаление.
— Само нуждаещите се от съжаление казват това — изтърси Кип, преди да се усети, че трябва да внимава какви ги дрънка. Кип Плямпалото.
— Не искам повече да говориш с мен.
Кип се отказа. Седна сам на друга маса и си изяде храната в мълчание.
Не знаеше с какво да се залисва и слезе долу. Макар че по-късно през деня му предстоеше и тренировка на Черната гвардия, не понасяше бездейното чакане. „Карис, по-скоро се заеми с обучението ми.“
Тренировъчната зала на баща му беше почти същата каквато я бе оставил последния път, само препятствията бяха пренаредени. Но Кип тръгна към висилката, сякаш привлечен от нея.
Преди битката за Ру проклетите висилки бяха неговото всекидневно унижение. Дойде тук сам, за да не види никой друг колко е жалък.
Подскочи и направи набиране с лекота. Е, това си беше хитруване. Имаше инерция от скока. Още едно набиране. И още четири. Шест?
Шест!
Пусна се, стъпи на пода и за пръв път почувства паренето в мускулите като доказателство за напредък, а не наказание за провала. Омота ръцете си с платнени ленти и отиде при стария тренировъчен чувал. Включи светлините с малко свръхвиолетово. И за половин час или може би дори цял час се унесе в простичкото бъхтене на чувала. Хулите и спомените за подигравки изплуваха на повърхността като пяна сред разгорещените удари и той ги изтръскваше от себе си една по една. Злобните думи на майка му, заяжданията на Овен, разочарованието на генерал Данавис, враждебността на Ейрас — удар по удар. И вместо да налага чувала с непохватна ярост, започна да насочва юмруците и краката си с безстрастна точност.
Овладяваше собственото си тяло все по-добре. Удряше по-бързо, по-умело и по-силно, линиите на силата минаваха безупречно от устойчиво стъпващите ходила през таза и стегнатите коремни мускули, за да стоварят юмрука в чувала там, където той искаше. Това беше… прекрасно.
Близо до горния си край чувалът малко се бе разшил и Кип си въобразяваше как ще удари с такава мощ, че да го разпори от горе до долу. Това не се случи, разбира се, но фантазията го подтикваше да не спира.
Вече привършваше и размотаваше лентите, когато вратата се открехна и в залата надникна Тея.
— Помислих си, че ще те намеря тук — започна тя неловко. — Голям глупчо си, за нищо няма да те бива на тренировката. Вероятно ще накарат и двама ни да тичаме. — Направи кисела гримаса. — Извинявай, това беше тъпо.
Кип се ухили.
— Тея, радвам се да те видя.
— И аз се радвам да те видя… — Тя се колебаеше. — Съжалявам, че не бях там. Тоест на палубата. Ти си мой партньор, а аз не бях до тебе, когато имаше нужда от мен. Това ми тежеше много. А после ти се върна и… срещата не беше точно каквато исках.
— Като заговори за това…
— Кип, аз… аз трябва да пазя някои неща в тайна. Дори от тебе. Можеш ли да ми се довериш?
Когато Кип си мислеше за Тея, все си спомняше дребничкото момиче, което бе сбъркал с момче преди толкова месеци. Младата робиня, неуверена и затънала в несгодите си. Но също и момиче, способно да претегли съвсем точно шансовете на всички кандидати за Черната гвардия и да прецени, че е четвърта сред тях. И въпреки това незнайно защо да не забележи как изпъква с това или колко е проницателна.
Тази Тея не беше онази Тея. Кип проумя, че докато се е променял и израствал в стълкновенията и е откривал лъжите във втълпените му поучения, е очаквал другите да си останат каквито бяха. Що за глупост…