Кип посърна. Боеше се. С кого имаше дързостта да се надхитря? Андрос Гайл беше направо божествен в ума и жестокостта си. Магистра Кадах нямаше власт да изгони бъдещ черногвардеец. Андрос обаче можеше да изхвърли от Хромария когото си поиска. Сега той беше промахосът. Какво бедствие…
— Не съм готов — заинати се Кип.
— Той иска от вас не да сте готов, а да отидете при него.
Кип изпсува тихичко.
— Мразя те, Гринуди.
Робът се усмихна със стиснати устни.
— Сърцето ми се къса, господарю.
35.
Някои от робите се развикаха радостно, че ключът е намерен. Други бяха по-предпазливи, може би прекалено наплашени или пък по-цинично настроени. Оролам се разтича покрай скамейките, отключваше припряно оковите.
— Освободи десетина от нас, за да срежем абордажните мрежи — обади се Гавин. — Другите са ни нужни на веслата.
— Освободи всички! — кресна някой от предните скамейки.
— Като му дойде времето! — настоя Гавин.
— Лъжеш ни! — изрева онзи. — Или ще се освободим сега, или никога!
Гавин не вярваше на ушите си. Щяха да прахосат шанса. Нямаха време за такива глупости.
— Някои от нас ще си рискуват кожите, за да отделят този кораб от другия. Ако не се отдалечим колкото може по-скоро, те ще се върнат по мрежите или ще заредят оръдията и ще ни разпердушинят. Ако не искате, не гребете. Така ще погубите всички ни.
Той се втурна към наполовина пръснатата на трески от гюлето стълба, грабна една откъртена летва и хукна нагоре по остатъците от стъпалата. Антониус Маларгос го следваше, без да задава въпроси. Профучаха покрай недоумяващите роби на горната гребна палуба и стигнаха до тясна площадка.
Гавин, Антониус и още шестима роби се струпаха под затворения люк. Гавин напъна с рамо, но нямаше как да вложи много сила — люкът беше разположен почти водоравно над него.
— Оролам да се смили над нас — измърмори Антониус. — Сега какво ще правим?
Един роб се пресегна над рамото му и напипа резето, скрито в сумрака. Дръпна го ухилен — само зъбите му се бялнаха. Гавин досега се бе надявал, че зрението без цветове ще му помогне да вижда по-добре на тъмно. Май щеше да остане излъган в надеждите си. Само лишения. За разлика от не особено достоверните истории, в които слепци имаха неестествено изострен слух или обоняние, не личеше да се е сдобил с някаква дарба вместо изгубената.
Може и да беше справедливо. Докато беше Призмата, нямаше затруднения. Силите му само нарастваха. Сега нямаше никакви сили.
— Някой има ли нож? Или меч? Някой знае ли как са закрепени абордажните мрежи? Само с куки или са вързани от нашата страна? — Гордееше с паметта си, но нали го бяха качили на борда в несвяст… — Все едно — продължи да умува на глас. — Няма как да ги развържем, ако са опънати. Трябва да ги срежем.
Подадоха му нож. Един.
Гавин го върна. Имаше и тренировките си, и летва.
— Първо абордажните мрежи — напомни той. — Единственото ни предимство е в броя. Нищо няма да направим, ако се прехвърлят подкрепления от другия кораб. Махаме мрежите и се отдалечаваме. Убивайте, за да вземете оръжията, и режете мрежите. Готови ли сте?
Не чакаше отговор, а блъсна люка и изскочи на палубата. Внезапната безмилостна светлина почти го заслепи, звуците го връхлетяха ненадейно след теснотията долу. Мускет изтрещя на петнайсетина крачки, но пиратът се целеше по стрелец високо в такелажа на другата галера. Гавин се втурна към него.
Пиратът дори не го видя — презареждаше мускета с гръб към Гавин. Летвата се заби в главата му като весло във вода и той залитна сред фонтан от кървави пръски. Гавин го връхлетя и изтръгна ножа от канията на колана му.
Миг по-късно тичаше отново. Бързината и изненадата бяха единствените им предимства. И един пират със сабя стигаше да съсече шепата роби, за да сложи край на опита за бягство.
Имаше още един пират до мрежите при кърмата, но той навреме забеляза Гавин. От глупост или смайване не понечи да изкрещи предупреждение към останалите на другия кораб, затова пък се приготви да нападне със сабята си.
Гавин почти не забави крачка. Вдигна ръката си с ножа и замахна, все едно щеше да го метне. Пиратът трепна и изви острието нагоре. Гавин стовари ножа надолу, за да отклони сабята, и изви тялото си настрани. Ножът и сабята изчегъртаха, от евтините остриета хвръкнаха искри. Летвата в лявата ръка на Гавин само се плъзна по челото на противника.