Това обаче стигна да го зашемети. Гавин замахна с все сила за повторен удар. Счупени зъби изскочиха от устата на мъжа и той се свлече. Гавин се тръшна на колене върху гърба му и заби ножа в основата на черепа. Грабна сабята, надигна се и подхвърли ножа с дръжката напред на този, който беше зад него. Антониус по инстинкт отскочи и ножът изтрака на дъските. Той се наведе да го вземе и в същия миг куршум от мускет изсвири над главата му и удари палубата само на десетина стъпки от него.
Другата галера беше по-висока от „Злият лебед“, което можеше да е и добре, и зле за робите — не се знаеше колко безогледна ще е яростта на пиратите от бунта им. Ако искаха да се върнат по-скоро на своя кораб, можеха да пъхнат сабите си в ножниците, да се търкулнат надолу по мрежите и да нападнат тутакси. Но никой с поне капка ум в главата не би го направил, а дори внимателното слизане по мрежи от въжета не беше лесно.
Разбира се, не си струваше да разчита, че пирати под командването на Топчията имат поне капка ум в главите.
Гавин се добра до фалшборда и се убеди, че мрежите не само са закрепени с куки за дървото — въжетата им бяха омотани около релинга, преди куките да бъдат забити. Лошо. Но пък тези примки ги опъваха допълнително. Той плъзна острието по въжето и го сряза още с второто движение. Имаше още четири куки. Четири мрежи между него и свободата.
Четирима роби се бяха скупчили около един пират насред кораба и го блъскаха и ритаха. Антониус тичаше към най-далечната мрежа. Умно момче. А Гавин трябваше да се справи с още един пират, който имаше сабя. С крайчеца на окото си зърна един пират от другата галера да се прицелва в него, затова както тичаше се хлъзна на хълбок и подскочи пъргаво там, където пиратът със сабята го прикриваше от пирата с мускета.
И докато се нахвърляше, вече виждаше други пирати да скачат на мрежите, за да се върнат на „Злият лебед“. Времето му свършваше. Сабята и по-тънкият, леко извит напред атаган се сблъскаха със звън и Гавин усети веднага месеците без упражнения по фехтовка. Все пак един пират не е много повече от моряк, настървен да убива. Не беше като сблъсък с обучен и опитен боец. Гавин пропусна две възможности за смъртоносен удар — опита прекалено мудно да се възползва, а и се оказа твърде предпазлив.
Получи и трети шанс. Отби атагана встрани и уби пирата — намушка го само колкото да му прободе сърцето и побърза да отскочи, за да не бъде посечен от последен удар. Дори ако някой ще умре в следващите секунди, не знаеш дали няма да отнесе и тебе в отвъдното.
И веднага се сети, че сега онзи с мускета може да го гръмне. Пак отмести със сабята атагана на умиращия и го награби с лявата ръка в мига, когато чу изстрела. Пиратът се разтресе от куршума в рамото, точно между пръстите на Гавин. Поне се надяваше да е между пръстите. В момента само усещаше как показалецът му се сгорещява.
Пусна потръпващото тяло и видя, че пръстът му кърви, но е цял. Стовари сабята върху въжената примка около релинга.
Един пират тичаше по абордажната мрежа с немислима ловкост, стъпваше от въже на въже с грацията на танцьор, и то бързо. Но сабята сряза въжето още с първия удар и мрежата внезапно провисна. Пиратът скочи с протегнати към фалшборда ръце и успя да се вкопчи в релинга. Не се пусна, макар че тялото му се блъсна тежко в корпуса на галерата.
Гавин замахна към релинга и осем пръста паднаха на палубата. Кратък писък и приятен шум от цопване във водата го увериха, че опасността е отминала.
— Гребете! — кресна, когато изтича покрай дупката, зейнала в палубата от оръдейния изстрел.
Но робите долу вече правеха каквото е нужно — веслата изтласкваха другата галера и изопваха мрежите.
Имаше още две куки и онези, които бяха отишли на кърмата, срязаха едното въже. Остана последната в средата на кораба. Гавин хукна към нея.
Куршуми изтръгваха облачета трески от палубата около него. Един пират скочи от абордажна мрежа и Гавин му разпори чатала в движение. Видя друг пират да извърта към него малко оръдие и се просна по корем в секундата преди то да избълва смърт към „Злият лебед“.
Изправи се мигновено и потърси с поглед падналата сабя.
— Гайл! Гайл! — проехтя познат глас.
Знаеше кого ще види. Топчията стоеше на някакви си двайсетина крачки, цевта на великолепния мускет-меч бе насочена право към лицето на Гавин. Нямаше как Топчията да не улучи от такова разстояние.
Веслата се потапяха във водата, но щеше да мине твърде много време, преди да изтласкат тежката галера.
Гавин вече държеше сабята. Ако Топчията го простреляше в главата, не би могъл да среже последното въже. Щеше да умре напразно. Но ако Топчията искаше да е сигурен в успеха и куршумът го пронижеше в гърдите, можеше да размени живота си срещу свободата на другите роби.