Колко ценни са неколцина роби в сравнение с Призмата? Колко ценни са дори хиляда роби в сравнение с Призмата? Какво ще спечели светът, ако Гавин избере саможертвата?
Нищо.
— Правиш каквото е нужно — каза Гавин и на себе си, и на Топчията.
Удари въжето със сабята, чакаше куршумът да разкъса плътта му. Не го дочака. Мускулите му бяха толкова вцепенени, че дори не сряза въжето докрай. Замахна отново и падналата абордажна мрежа изсипа неколцина пирати в морето.
Вдигна глава да погледне Топчията, който още се целеше в него, сякаш самият той не разбираше защо не стреля. Топчията обаче бе извил глава към хоризонта. Гавин погледна в същата посока.
Там беше корабът, преследващ Топчията от години. А при сблъсъка с другата галера „Злият лебед“ бе изпотрошил всички весла от едната ѝ страна. И сега Топчията стоеше на палубата ѝ.
Този път нямаше да избяга от жадуващия да го докопа капитан. Беше загубил доста от пиратите си, пък и едва ли щяха да им стигнат барутът, гюлетата и куршумите, за да победят.
Топчията не го беше убил, с което сам се обричаше на гибел. Що за щуротия? Вярно, Топчията се крепеше на ръба на безумието, но нали дори то беше подчинено на неговата себичност?
С псувня, която не стигна до ушите на Гавин, Топчията наведе мускета надолу. Главата и раменете му подскачаха, докато бълваше сквернословия. Погледът му шареше трескаво, а Гавин не можеше да предвиди какво ще направи. После нещо прелетя в дъга над водата — копие ли беше? Гавин се дръпна и мускетът-меч падна близо до него.
Какво?…
Гребците на „Злият лебед“ пак потопиха веслата във водата и корабът пое напред по-стремително, пролуката се разшири, а пиратите на превзетата галера явно нямаха повече барут за оръдията и само проклинаха втрещени.
Вълна наклони „Злият лебед“ и мускстът-меч се плъзна към дупка от гюле в разбития фалшборд.
Гавин се хвърли натам и го хвана, преди да падне в морето. Изправи се.
Взря се в суматохата на другия кораб. Един пират беше блъснат толкова силно, че се катурна през борда, защото някой… — всъщност Топчията тичаше с все сила покрай релинга. Докато двете галери се раздалечаваха, вълните ги завъртяха така, че кърмата на „Злият лебед“ се изравни с носа на превзетата галера. Топчията се насочи право към носа, стъпи, отблъсна се и полетя във въздуха с крясък, прозвучал като „Да ти го начукам, Зури!“.
За миг на Гавин му се стори, че лудият пират ще прелети над пролуката. Размахваше ръце и крака… и пльосна в морето сред истински гейзер.
Гавин се втурна към кърмата. Гребците не забавяха и разстоянието се увеличаваше неумолимо. Гавин се наведе от кърмата и видя във водата неколцина пирати, но Топчията го нямаше. Тогава погледна право надолу.
Топчията се бе вкопчил в провиснало отрязано въже и се катереше по него. Добра се до товарна стълбичка и се качи пъргаво. Гавин го чакаше горе, почти забравил за мускета-меч.
Топчията стигна до края на стълбата, тръсна глава да махне водата от очите и брадата си и протегна ръка към Гавин.
— Какво чакаш? Помогни на Топчията. Той ти подари живота.
И се ухили безумно.
36.
Кип вървеше зад Гринуди към покоите на Андрос Гайл, обзет от познатото тежко предчувствие. При всяко стълкновение със стареца поражението изглеждаше неминуемо.
Гринуди подмина предишното преддверие. Вратата беше зазидана. Андрос Гайл бе заел и стаите на покойната си съпруга, за да има много по-просторно жилище. Незнайно защо Кип си бе въобразил, че той ще запази стаите на Фелия като светилище в нейна памет.
Още ли очакваше да намери нещо добро в дъртия паяк?
Минаха между черногвардейците, охраняващи външната врата и очевидно недоволни, че са толкова отдалечени от онзи, над когото бяха длъжни да бдят. Влязоха в някогашната дневна на Фелия Гайл, превърната в чакалня за молителите, надяващи се промахосът да ги приеме.
В стаята седяха осмина благородни притеглящи — някои бъбреха, други гледаха останалите с нескрита враждебност. Кип разпозна неколцина от най-видните притеглящи в различните цветове, макар да не знаеше имената на всички. Най-възрастен сред присъстващите беше побелелият лорд Клонест дъб, който невъзмутимо четеше молитвен свитък… или по-вероятно прикриваше бележките си като молитви, за да не ги прочетат шпиони. Останалите бяха в четвъртото десетилетие от живота си. Тук беше нисичката жена, за която Кип вече знаеше, че е новият Цвят на Тирея. Позна и жена от рода Красос, сестра или братовчедка на опозорения и екзекутиран губернатор на Гаристън. Тук беше Акензис Смит, тук беше и Джейсън Джорвис, чиято сестра бе загинала след скок от балкона при скандални обстоятелства в нощта, когато Гавин се ожени за Карис. Семейство Джорвис упорстваха в твърденията си, че Гавин има някаква вина за смъртта на Ана, и настояваха за обезщетение. Кип разбираше нежеланието им да се примирят със самоубийството, но да го използват, за да увеличат влиянието си?…