И последната, която познаваше — Тизис Маларгос, младата и пламенна зелена притегляща, която се помъчи да му внуши, че провалът при изпитанието означава гибел, а после го провали нарочно, като му подаде въжето. Кип изобщо не се постара да запази в тайна ликуването си, когато научи, че Гавин я е подлъгал сама да се лиши от поста си в Спектъра.
Веднъж бе излязъл от поредната среща с Андрос Гал, готов да повърне, и командир Железни му каза, че е виждал сатрапи да излизат от покоите му в още по-плачевно състояние.
Колкото и лошо да завършваха тези сблъсъци със стареца, поне и на Тизис предстоеше същото. „Наслаждавай се, скъпа.“
Той ѝ кимна приветливо. Тя май се слиса и това също беше като мехлем за раните в душата му.
Гринуди вече бе влязъл, а друг роб, отпратен, излизаше. Кип се поколеба, престорената му дързост се източваше като пикня по крака на страхливец.
Напрегна се да понесе миризмата в стаята. И тъмнината.
Погледна Тизис, защото беше приятна за окото, а не защото се тревожеше какво мисли тя за него, и видя гадната ѝ усмивчица — тя долавяше плашливостта му.
Кип издиша, надул бузи. Беше си заслужил презрението ѝ. Притегли факел от свръхвиолетово. Гринуди отмести тежките завеси, присвил очи с неизменния си присмех, и Кип пристъпи напред.
В светлината.
Отначало се заблуди, че Гринуди не го е довел където трябва. И почти в същия миг осъзна грешката си. Спомняше си тази стая смътно. В буквалния смисъл. Столът, масата, картината над камината изглеждаха различно в рязката, открояваща и най-фините подробности свръхвиолетова светлина на факлите, които бе притеглял. Въпреки това си бяха същите. Тъкмо на този разкошен килим бе паднал, когато старецът го зашлеви свирепо в мрака.
Андрос Гайл се подпираше на ръба на бюрото, наполовина седнал, наполовина изправен. Поза на много по-млад мъж, но днес му подхождаше. Кип стоеше вцепенен.
Андрос сякаш бе отърсил от себе си едно-две десетилетия. Сега приличаше на жилав стар селянин или дърводелец. Още имаше шкембенце, което Кип бе забелязал отдавна, но май скоро щеше да се отърве и от него. Изглеждаше могъщ с тези широки рамене и волева брадичка на Гайл, които вече не бяха покрити от незнайно колко ката дрехи. Усмихваше се приятно, но макар да имаше лицето на Гавин, само че по-старо, усмивката беше друга. С твърде очебийна липса на сърдечност. Гавин се хилеше безгрижно с увереността, че всичко ще му се размине, защото е красив и всевластен, но винаги оставяше впечатлението, че случващото се наоколо само го забавлява. С него винаги беше ясно, че се отнася със симпатия към хората. Андрос Гайл гледаше през тебе, виждаше само целите си.
— Когато ми казаха, че си се върнал — започна Андрос, — не споменаха колко малко е останало от тебе.
Подсмихна се. Разбира се, вече бе видял Кип на срещата на Спектъра. Значи говореше за донесенията на своите шпиони преди това.
— Както виждам, не само аз съм загубил нещо — отвърна Кип.
— Казах го като комплимент.
— И аз. Ти беше бяс.
— Кип, човек рядко получава шанс да започне всичко отначало в живота си или дори в отделен разговор. Не пропилявай важните си шансове.
Може да беше звяр, но този съвет си го биваше. Кип спря напиращите на езика му думи.
„Ей! Постигнах го за втори път в живота си!“
— Девет крале? — предложи Андрос.
— С удоволствие, но не си нося колодите.
„Я почакай, Андрос не ми ли зададе въпрос? Все едно бих могъл да откажа?“
— И на мен ми липсват две — подхвърли Андрос. — Имам обаче предостатъчно. Можеш да използваш която пожелаеш.
— Какви са залозите този път?
Кип бе позагубил вещината си, но ако имаше време да прегледа колодите, поне все още можеше да различи силна от слаба.
— Значи не си я откраднал ти — каза Андрос.
— Моля?
— Някой е проникнал в покоите ми и е откраднал ценни вещи. Освен това е отмъкнал една от любимите ми колоди. Прилича на постъпка, каквато не ти е чужда.
И позна само по изражението на Кип, че не той е виновникът. Седнаха и Андрос сложи в средата на масата две двойки тестета.