Очите му блеснаха весело. Това преобразяване, толкова присъщо на семейството… Гавин понякога намекваше за несериозното си отношение към религията, пристъпваше до самата граница на търпимото. Андрос я прекрачваше нехайно, но ако тази безцеремонност се окажеше спасение за всички, кой би посмял да каже, че Оролам не се е намесил чрез него? Целите им съвпадаха.
Той беше промахосът. И несъмнено щеше да се бори срещу Цветния принц, та дори само за да запази властта си.
Затова Кип му каза за лекциите на магистрите, които с нищо не помагаха за наближаващото противостояние, и как като че ли единствени инженерите проумяваха пред какви трудности са изправени. Обясни и идеята си, че трябва да имат цял отряд от бойни притеглящи, а не само да са в Черната гвардия плюс малцината изучаващи изкуството на войната по желание на онези, които плащаха обучението им. Наблегна и на мнението си, че трябва да направят достъпни всички книги за забранените магии, за да ги овладяват или поне да знаят как да се защитават срещу тях.
— И от кого ще се учат всички тези нови бойни притеглящи? — усъмни се Андрос.
— От Черната гвардия. Или поне от черногвардейците, които не участват пряко в спасяването на моя баща. Щом не са прекалено заети с охраната на Призмата и Цветовете, ще имат с какво да си запълват времето до пролетта. Ще се оплакват, но понякога да обучаваш други е по-полезно дори от това да учиш. И като говорим за Черната гвардия… има един роб, който отпадна. А би трябвало да го вкараш в моята група новобранци.
— Разкажи ми за него.
— Винсен беше сред най-добрите кандидати, но неговият господар е същински изрод. Отгоре на всичко е затънал до уши в дългове и е искал непременно да продаде Винсен на Черната гвардия, за да не се разори. Винсен се провали нарочно.
— Значи предлагаш да възнаградим коварството му?
— Мисля, че нравът, който го прави лош роб, ще го направи превъзходен черногвардеец. А ние имаме нужда от черногвардейци.
Играта продължи с преместване на слънчевия символ в положението за пладне — времето, когато беше лесно да изиграят най-силните си карти. На Кип се падна морски демон. Когато на масата имаше други карти, морският демон нападаше задължително, но ако само Кип бе сложил карта, морският демон трябваше да нападне именно неговата карта. И това оръжие беше двуостро като най-добрите ножове.
— Разправят, че Топчията убил морски демон — каза Андрос.
— И аз съм чувал тази история — отвърна Кип. — Има ли истина в нея според тебе?
— Мисля, че е възможно. Морето е изхвърляло трупове на брега, значи тези чудовища не са безсмъртни.
— Но как е успял Топчията?
— Говори се, че натоварил на сал целия запас от барут, който имали. Теглели сала с въже на петстотин крачки зад „Авед Барая“. Нещо на сала раздразнило морския демон, но никога не съм чувал какво е било то — явно Топчията има склонността да дразни по-могъщите от него. Изчакал звярът да изплува на повърхността и гръмнал сала с гюле, когато морският демон зинал да го погълне. И то при силно вълнение, ако трябва да вярваме на разказвачите.
Кип изви вежди.
— Готов съм да се обзаложа — продължи Андрос, — че салът е бил на не повече от двеста крачки. Въпреки това постижението си го бива. Има и друга версия — Топчията бил на самия сал, пеел неприлични моряшки песнички и бълвал проклятия към някаква пачавра, която обичал някога. Лично запалил фитила и скочил от сала в последния момент. Но не си струва човек да търси правдивост в историите на моряци.
— Аз бих повярвал и в петстотинте крачки — каза Кип. — Виждал съм го как стреля.
Андрос имаше същинска армия от бесове в своите карти. Лесна плячка за морския демон на Кип, затова той изигра своя тежък галеон, който трябваше да мине през защитата на дядо му и да нападне пряко при следващото разиграване.
— Кип, искам нещо от тебе — натърти Андрос.
— Значи искаше не само да научиш дали съм те обрал и да ме смажеш в няколко игри на карти?
— Колкото и да е невероятно, да — искам дори нещо повече от твоята несравнимо приятна компания.
Андрос произнесе думите без никакво изражение, за да е неясно дали са подигравка, или похвала. Кип не можа да сдържи усмивката си. Пред него седеше човекът, който се бе опитал да уреди убийството му, човекът, заради когото загубиха Гавин. И въпреки всичко Кип се усмихваше.
Андрос също се смееше. Може да беше бог, може да беше звяр, но му харесваше някой да оцени чувството му за хумор.