— И какво?… — подкани го Кип.
Напрежението не му понасяше добре. Взиращият се в картите си Андрос вдигна глава.
— Искам да знам къде е другият ми внук.
Като ритник в топките.
— Другият ли? — повтори Кип.
Твърде дълго ли проточи мълчанието си? Лицето му сигурно го издаде, ако можеше да съди по вълчата усмивка на Андрос.
— Обичам да изненадвам хората. Едно от удоволствията, за които съжалявах в усамотението си. Много по-приятно е, когато виждам добре лицето ти.
— Хайде да си поговорим за това усамотение — предложи Кип, изведнъж обзет от желание за битка. В ада да пропаднат и този старец, и хитрините му. — Гринуди, махни се. — Не изви глава да погледне роба. — И двамата знаем, че можех да ти навлека четирийсет удара с бич или още по-лошо наказание, когато говорих пред Спектъра. Пощадих те. Разкарай се оттук. Не си достоен да чуеш какво ще си кажем.
Кратка тишина. Андрос кимна. Гринуди излезе и задоволството сгря за миг душата на Кип.
Ето как започва. Опияняваш се от властта. Господство и подчинение в променлив танц, докато не изпълзиш по хлъзгавия стълб толкова нависоко, че всички са принудени да се подчиняват на тебе, а ти — никому.
— Размишляваш над поредното прозрение, а? — подметна Андрос.
— Толкова лесен ли съм за разгадаване?
— Ако не внимаваш. Още си млад, не можеш да излезеш от сумрака, когато вече се случва да мислиш зряло и да стигаш до откровения, които според околните са немислими за възрастта ти, но още си напълно, смайващо лишен от самообладание. На твоите години чувствата са твърде силни, за да ги обуздае разумът. Бавно, съвсем бавно ще започнат да ти се подчиняват. Или поне ще се научиш да ги прикриваш. Ако оцелееш дотогава.
Кип гледаше картите си, но не ги виждаше.
— Понякога говориш досущ като баща ми и се отчайвам.
— Понякога и ти говориш досущ като него и аз ликувам — отвърна Андрос. — Кип, виждам заложби в тебе. Но между настоящето, в което седиш и преживяваш, и бъдещето, когато ще се изправиш и ще действаш, има трудни уроци. Трябва да станеш господар на главата си, а не нейна марионетка. Засега устата ти е опасна стихия. Още си Кип Устатия. Кип Плямпалото.
— Знам. Опитвам се да…
— Млъкни и слушай. Реагираш съвсем неправилно. Казваш стряскащи думи, често твърде груби, но понякога си изумително проницателен. Някой ден ще се научиш да си мериш думите. А дотогава кажеш ли нещо, с което си сепнал събеседника, вместо да се срамуваш и да се извръщаш, наблюдавай зорко! Ако откровеността ти е зашеметила някого като взрив, не се затваряй в себе си. Остави жалкото изчервяване и ужаса от себе си за по-късно. В такива моменти гледай как се държат другите.
Кип мигновено се засрами от слабостта и глупостта си. Тъкмо за това говореше Андрос. И избълва:
— Защо се държиш като мой приятел?
— Не като приятел — поправи го Андрос незабавно. — А като твой дядо, колкото и тежко да е това обстоятелство и за двама ни.
— Ти се страхуваш от мен… — промълви Кип.
Изумлението на Андрос беше безценно. Той се разсмя.
— Ясно. Опитваш се да провериш съмненията си. Не, Кип. И да. Не се страхувам от тебе. Страхувам се да не изложиш това семейство на опасност, макар засега да е всеизвестно, че и да извършиш нещо ужасно, не го правиш от мое име. Но докато израстваш и се усъвършенстваш, хората все по-малко ще вярват на това разграничение. За да ми бъдеш полезен, е нужно да съзрееш с бързина, която останалите смятат за невъзможна.
„О, изобщо не ме подлагаш на натиск с това…“
Кип изведнъж проумя от какво се е опитвал да го предпази баща му, когато предложи да отиде в Хромария под измислено име. А Кип напираше слепешком да се навре насред тези заплахи. Дори настояваше, без изобщо да е готов за срещата с тях.
— Какви планове кроиш за мен? — попита той.
— Вече си ми задавал този въпрос.
— Тогава ти беше бяс.
Андрос Гайл помълча, вторачен в картите си.
— Нима си мислиш, внуче, че яростта ми се дължеше изцяло на червения луксин?
Взря се в Кип с шарените си очи — фон от ярка естествена синева за подчервеното, червеното, оранжевото и жълтото, преплитащи се като змийчета.
— Няма да ти кажа нищо безплатно — отсече Кип и преглътна. — Ще се пазарим. Както подобава на зрели хора.
— Играеш си на зрялост, докато играеш срещу зрялост — отбеляза нехайно Андрос.
И изигра картата Съвършеното огледало. Кип не откриваше смисъл в този ход. В колодата на Андрос нямаше например Призми, а ако имаше намерение да използва изгарящ лъч, щеше да прахоса две разигравания за това. Дотогава щеше да бъде погубен от тежкия галеон на Кип.