Нарочно ли му пробутваше победа, за да има Кип поне една причина за радост след този разговор?
— Ще кажа каквото знам за другия ти внук… ако ми дадеш писмено разрешение да влизам във всяка библиотека на Хромария. Всяка.
Андрос изви вежди.
— В някои от тези библиотеки има писания, които могат да застрашат целия Хромарий.
— Още по-основателна причина хората, които ще бранят Хромария, да научат за тях.
— Всичко за твоя брат, без да премълчаваш? — поиска да се увери Андрос.
— Уговорихме се.
— Още не сме. Ти направи предложение. Сега чуй моето. Казах ти колко обичам изненадите. Искам да купя нещо от тебе.
— Какво? — попита Кип.
Това не му харесваше.
— Обещанието да не казваш на Карис за Зимун.
Все едно Кип гореше от желание да каже на Карис за Зимун. „Здрасти, мащехо, запознах се с истинския ти син. Онзи, за когото криеш, сещаш ли се? Копелето. О, да, той е най-гнусният тип, когото съм срещал. Опита се да ме убие. А, да — опита се да убие и твоя съпруг, тоест баща си.“
— Уговорихме се — припряно каза Кип. — Ако…
Андрос не попита какво е условието, а добави:
— Разбира се, ако кажеш на човек, който може да ѝ предаде чутото, това е нарушение на уговорката.
„Може да съм смотан, но не съм подъл.“
— То се знае — отвърна Кип с досада.
— Сега да чуя за това „ако“ — настоя дядо му.
— Ще изпратиш черногвардейци на плъзгуни да търсят баща ми.
— Морски колесници — поправи го Андрос. — Да, разбира се.
Кип долови в тона му признак, че думите отчасти са лъжа. Андрос не бе имал намерение да изпраща черногвардейци или поне бе намислил да им повери друга задача. Но сега, след като Кип му постави условието, щеше да го направи. Поне нещо бе постигнал.
— А аз ще тръгна с тях — добави Кип.
— Твърде много имаш да учиш тук. И баща ти би искал това от тебе.
— Няма да отстъпя. Ако ме принудиш, ще си направя собствен плъзгун и ще го издирвам сам.
Андрос стисна устни. Кип изчерпваше търпението му.
— Можеш да отидеш с тях веднъж. И то когато аз реша.
— Заклеваш ли се, че ще го търсят?
Очите на дядо му блеснаха за миг от раздразнение. Кип го бе хванал натясно. Ако се заинатеше сега, щеше сам да разкрие лъжата си.
— Уговорихме се. Заклевам се.
— Уговорихме се — потвърди Кип.
— Сега ми кажи каквото знаеш, да видя що за сделка сключих на сляпо.
— Зимун беше жив, когато го видях за последен път. Хвана ме след битката при Ру и след като Топчията ме хвърли обратно в морето. Намери ме на брега и ме плени. Между другото, той се сражаваше на страната на Цветния принц.
— Знам. Ще твърдя, че съм го пратил там като шпионин, ако така ми е изгодно.
Кип вече подозираше, че пак е губещият. Ами ако не намереше нищо полезно в онези библиотеки?
Разказа на дядо си всичко за времето в лодката със Зимун.
— Той е като змия. В него няма никаква човешка топлота. Подражава на чувства, все едно наистина ги преживява, но вътре е празен. По-кух е от гърне и по-зъл от…
— От какво?
— От стар паяк, надул се от отровата си — отговори Кип безстрастно, за да не проличи дали говори и за самия Андрос.
Но дядо му го учуди за пореден път — не каза нищо. Зае се отново с играта и подреди картите си за нападение, и то всички, с което се лишаваше от всякаква надежда за отбрана. Кип протегна ръка нерешително към своите карти в търсене на отговор.
— Не — спря го Андрос. — Те се нападат един друг.
Вместо да нападнат Кип, за да му оставят само една карта, с която да се защити, шестимата бесове на Андрос се разкъсаха един друг.
— Проклятие! — възкликна Кип.
— Твой ред е — напомни дядо му.
Морският демон на Кип нападна пръв и понеже нямаше противници, трябваше да се обърне срещу тежкия галеон. Потопи го с лекота. Кип погледна картите си. Нямаше нито една силна. Но играта още не бе свършила. Андрос се нуждаеше от Изгарящия фокус, за да даде сила на своето Съвършено огледало. А тази карта беше в тестето и Андрос играеше все едно я имаше, което обаче не означаваше непременно, че е у него.
— Отказваш ли се? — попита дядо му.
— Никога.
Кип изтегли Амон-Теп, но слънчевият символ беше в положение след пладне и имаше нужда от две разигравания, за да събере силата за тази карта. Адска гадост! Вместо нея изигра грамаден боец в огледална броня — Грат Хрозак. Кип бе прочел, че първообразът на този герой е изтребил стотици хора собственоръчно, без да се броят убитите по негова заповед. Служил на Тирейската империя в далечното минало преди Луцидоний. Ту му поверявали армията, ту му отнемали командването, защото бил безмерно жесток. Нямало превзет от неговите войски град, където повечето бранители да не били разпънати на кръст или одрани живи.