Сега беше ред на Андрос. Той погледна картите си и въздъхна.
— Внуче, не пропускай да се поучиш от този урок.
Изигра Изгарящия фокус и го присъедини към Съвършеното огледало. Слънчевият символ още не беше нагласен на залез и картите имаха достатъчно сила да прогорят Грат Хрозак въпреки огледалната броня и да нанесат поражение на Кип.
— И каква е поуката? — попита Кип, който едва се владееше. На Андрос му бе провървяло. — Че понякога трябва да жертваш всичките си хора, за да победиш? Или че понякога дори звяр като Грат Хрозак не може да те спаси? Или че никога не бива да меря сили в Девет крале срещу могъщия Андрос Гайл?
— Ще доведа твоя брат тук, щом успея да го намеря. А аз ще го намеря. Не мога да правя сам всичко за нашето семейство. Имам нужда от дясна ръка. Другите се оказаха… безполезни. Остана само Зимун. Остана и ти. Ще направя един от вас Призмата. Твоят разказ за Зимун показва, че ако избера него, това ще ти струва живота. Той не би търпял съперник, който да му диша във врата.
Кип усети как го побиват ледени тръпки. Спомни си какво му каза Янус Бориг: „Опитах се да те нарисувам като Призмата и не можах. Кип, ти няма да бъдеш Призмата.“
Той вирна брадичка и се ухили ехидно.
— Това ли било? Очакваш занапред да ти се подмазвам? Мислиш си, че като добавиш и морковче към тоягата, всичко се променя? Ти вече се опита да ме убиеш…
— Да, да, обсъдихме това дребно недоразумение.
— … и не успя. Не го забравяй, старче.
Стиснатите устни на Андрос Гайл побеляха. Мълчанието натежа заплашително.
— Предупреждението беше проява на любезност. И се дължи отчасти на онова недоразумение. Кип, не търся нито кукла на конци, нито мазен угодник. Общо взето, бях напълно доволен от баща ти като предводител. Слабакът е негоден за Призма. Да проявяваш уважение към мен, внуче, не е подмазване, а признак на мъдрост. — Андрос отиде при бюрото си, написа набързо нещо на един лист и го даде на Кип. — Стани силен. Имаш малко време. Свободен си. Дай това на Гринуди, когато излизаш.
— Как да те убедя, че аз трябва да бъда Призмата? — попита Кип.
Не че изобщо му пукаше. И не че се страхуваше.
— Ще ти възложа задача, след като ми върнеш откраднатите карти…
— Нали уж ми вярваш, че не съм… — Кип си затвори устата, щом видя мярналото се по лицето на Андрос противно изражение. — Извинявай.
— Вярвам ти, че не си ги откраднал. Може би крадецът е моят мил син. Освен ако ти не си по-изкусен лъжец, отколкото си мисля. Все едно, искам да ми бъдат върнати… искам и новите карти. Нека това бъде твоята най-важна цел. Срокът е до Слънцеднев. Не можем да чакаме повече с обявяването на избраника за Призма. Ако не ми дадеш картите — всички карти! — няма да си ти.
— Ти наистина си отписал баща ми.
— Един велик стратег е казал, че всеки разгром във война може да бъде обобщен с две думи: „Твърде късно.“ Когато някой план се провали, не започваш да кършиш ръце, а се заемаш със следващия.
„Значи баща ми не е нищо повече от провалил се план?“ Кип не се вбеси, което го изненада. Само си мислеше: „Той е твой син. Няма ли да кажеш нищо друго?“ Толкова просто и бездушно ли беше всичко за неговия дядо, или все пак криеше мъката си?
Вместо да изрече това, Кип попита:
— А каква е поуката от играта?
— Една ли беше поуката, много ли бяха… — проточи Андрос сякаш на себе си. — Ето ти поука: какво се случва, ако натикаш някого в ъгъла и не му оставиш път за бягство? Когато е изцяло в твоя власт, но още не е мъртъв? Тогава трябва да го дебнеш най-зорко. — Измъкна няколко карти от ръкавите си и ги хвърли на масата. Най-добрите карти от неговата колода. — Сега си върви… — обърна гръб на Кип, преди да довърши изречението, — внуче. И кажи на онова момиче Маларгос да влезе. Тизис ли беше? Ще проверя колко силно е желанието ѝ да стане следващата Бяла. Ако не греша в догадките си, и на възел би се вързала, за да ми угоди.
37.
Кип реши да отиде в забранената библиотека, без да губи време. Отби се само да си вземе торбата и малко чисти листове, повика онези от неговата група, които завари в спалното. Новобранците имаха задължително време за учене по два часа на ден. И обикновено трябваше да са заедно, макар че Круксър можеше да позволи отсъствие с основателна причина. Тея май се възползваше често от това.
Нямаше обаче правило къде трябва да учат, а Кип не можеше да отдели друго време през деня за библиотеката, ако не прежалеше някое хранене.