Как пък не.
А и полученото разрешение беше доста разтегливо — „Кип ще върши работа за мен в библиотеките. Не му пречете. Промахос Гайл“. Кип съжаляваше само, че „в библиотеките“ не е пропуснато. Иначе би могъл да прави буквално каквото му скимне.
Поведе групата си, макар че Тея пак я нямаше. Всички напираха да видят място, където досега не можеха да припарят. И не останаха разочаровани, след като минаха наперено покрай библиотекаря, пазещ пред вратата. Мъжът само погледна бележката, пребледня и пусна вътре Кип и приятелите му, без да продума.
Тази забранена библиотека заемаше почти половин етаж в синята кула. Лакиран дървен под и облицовка по стените, излъскана мед, кресла. Разкошни бюра с удобни столове и роби, готови да удовлетворят желанията им. Всеки от тях носеше медна огърлица с медальон, на който имаше две черни камъчета и гравирана парийска руна, чието значение Кип не знаеше. Попита другите.
— Всички са неграмотни и неми — каза Бен-хадад тихо. — Не могат да шпионират какво четеш.
— О, чувал съм за това — обади се гръмогласно развълнуваният Феркуди. — Нарочно режат езиците на някои роби…
— Ферк, те не са глухи — измърмори Бен-хадад.
— Уф, съжалявам! — Феркуди заговори по-тихо. — Стига бе, аз да не се извиних току-що на роби?!
Вторачи се ядно в един роб и Кип забеляза как мъжът отвори уста да покаже остатъка от езика си. Феркуди трепна. В следващия миг останалите се обърнаха да видят защо Феркуди се дръпна припряно, но робът си стоеше невъзмутимо, сякаш не се е случило нищо.
Феркуди само ругаеше под нос, но не опита да се заяжда повече с роба.
Бен-хадад застана пред един рафт и започна да чете заглавията. Отне му доста време, но никой не се намеси. Бен-хадад би приел помощ в четенето на по-дълъг текст, но можеше и да се разсърди, ако му напомнят за затрудненията му. Накрая каза:
— Като гледам, Висшите луксиати идват тук, за да си отдъхнат на спокойствие. Тези книги не са от забранените. Струва ми се, че достопочтените магистри просто не обичат да седят на същите твърди скамейки като нас.
— Робите дали могат да ни поднесат вино? — подхвърли Даелос. — Как мислите, дали…
— Не! — скастриха го в един глас Бен-хадад, Кип, Круксър и Големия Лео.
В тази забранена библиотека нямаше други освен четиримата роби и пазещия отпред луксиат. Момчетата събраха две бюра с удоволствието от пълната безнаказаност, присъщо на младостта или на черногвардейците, или на приятелите на млад благородник, получил специално разрешение от дядо си. Въпреки прекрасното настроение Кип беше готов да извади листчето от джоба си, защото очакваше всеки миг някой да им се развика.
Все пак скоро седнаха да учат. Круксър беше непреклонен. Остави само Кип да броди между рафтовете. Той взимаше книги наслуки, по кожените подвързии имаше избледнели руни, а страниците бяха запълнени със ситни редове. Кип не осъзна веднага, че са написани на език, който може да разчете. Описание на някакво село, за което не бе чувал, но с много термини, които явно имаха чужд произход. Друг свитък като че ли беше за земеделие. Следващата книга бе написана само на старопарийски. После взе една с букви, каквито виждаше за пръв път. Още една, запълнена само с руни.
Намери книга за пигмеите, но не в Кървавата гора или в древните Кървави равнини, а в Тирея. В Тирея? Ама че интересно. Датите обаче бяха от непривичен за него календар и нямаше как да разбере кога е написана книгата, а в нея се разглеждаше период, предшестващ я с няколко столетия.
Нямаше представа как е подредена тази част от библиотеката, а безразборното ровене в свитъци не би му помогнало да намери нещо ценно. Тръгна към вратата, за да поговори с библиотекаря. И когато доближи, чу сърдит шепот.
— Не! — отказа някой.
Кип мина зад рафтовете и се прокрадна още малко. Накрая видя библиотекаря, който говореше с неколцина млади луксиати.
— … и предайте на Висшия луксиат, че не бива да праща повече… Ще му съобщя, когато си отидат тези шпиони, но…
— Нима искаш от нас да мъкнем всичко това обратно? Нека поне робите…
Кип отиде при тях и видя гузните погледи на четирима бъдещи луксиати. Всеки държеше купчина книги или свитъци.
— Какво става тук?
Всички впериха погледи в по-възрастния луксиат и Кип позна, че сега ще чуе лъжи.
— Нищо особено, връщат свитъци, които трябваше да бъдат възстановени. — Библиотекарят се обърна към младежите. — Благодаря ви, оставете ги и си вървете.