— Но преди това — намеси се Кип — ще ми кажете имената си.
Те пак погледнаха библиотекаря. Кип въздъхна и изигра доста правдиво силна досада.
— Кой е Върховният луксиат? — Не изчака да отговорят: „Призмата“, а продължи: — Моят баща. Кой ръководи всичко в Хромария, когато го няма? Промахосът. Тоест моят дядо. А той е наредил да ми съдействате, когато изпълнявам негови поръчения. Как мислите, няма ли да научи с какво се занимавате?
Библиотекарят посърна и промърмори:
— Кажете му имената си.
Щом чу имената, Кип добави:
— Добре, а сега искам всички вие да потърсите един луксиат, Куентин Нахийд. Ще му предадете да дойде незабавно при мен. Тук. Това е заповед на помощника на промахоса. Ясно ли ви е?
Младежите се пръснаха по коридорите и Кип остана насаме с притеснения библиотекар. Взираше се в него и се опитваше да вложи в погледа си нещо от изражението на Андрос Гайл. Библиотекарят се извърна и Кип се ухили до уши. Успя!
Помъчи се да си върне суровото изражение, но минутите се изнизваха, а той само гледаше кисело.
— Ей, Кип! Добре ли си? Приличаш на човек, страдащ от запек — каза му Куентин още от прага на библиотеката.
Кип се смути.
— Как ме намери?… О, приветствам те, братко Амир — продължи Куентин.
Библиотекарят се намръщи и отвори уста.
— Братко Амир — каза му Кип, — свободен си да се върнеш на своя пост.
Мъжът излезе, а Куентин изгледа учудено момчето, което можеше да заповядва на луксиат.
— Трябва ми помощта ти — обясни Кип. — Не само днес.
Показа му листчето.
— Бих ти помогнал и без това — каза Куентин. — Мислех си за предишния ни разговор и… Да, ти си прав — излъгах, което е недостойна постъпка за луксиат на Оролам. Няма да се повтори. Никога. Заклевам се в светлината и в надеждата си за вечен живот. Ще чуваш само истината от мен, каквато и да е цената ѝ.
Ама че странен младеж. Кип обаче разбираше, че Куентин говори съвсем сериозно. Може би хората, подходящи за луксиати, поначало си бяха особняци.
— Така да бъде. — Кип се чудеше трябва ли да отговори по-тържествено, но не измисли нищо. — Тези текстове… Какво представляват?
— Мога да ги прегледам един по един и да ти обясня какви са. Това ли търсиш? — озадачи се Куентин.
— Не, не. Неколцина бъдещи луксиати ги донесоха тук и искам да знам защо. Брат Амир твърдеше, че били възстановени и сега ги връщат. Вярно ли е?
Куентин огледа внимателно книгите и свитъците и сви вежди.
— Много ми е неприятно да обвинявам други, че се отклоняват от истината, но… тези книги не са носени за преподвързване. Майсторката Такама за нищо на света не би допуснала да излязат от работилницата в такова състояние. Виждам и книги, които са занемарени от десетилетия. А и не всички в тези купчини имат нужда от възстановяване, което означава, че просто не са попадали в работилницата.
— Щом е така, какви са тези книги?
— Не знам — някак странно натърти Куентин.
— Напълно искрен ли си, или само… формално? — попита Кип.
Луксиатът се поколеба.
— Прав си. Аз… аз ще се моля, за да се избавя от навика да прикривам истината за другите от моето поприще. Трябваше да кажа: „Не знам, но мога да предположа.“ Убеден съм, че сега ще ме попиташ за предположенията ми… — Куентин издиша шумно. — Тези книги са от другите забранени библиотеки.
— И какво?
Другите от групата му дойдоха, за да разберат какво става. Кип ги запозна с Куентин, който явно се притесни още повече, и настоя:
— Сега кажи за книгите.
— За различните библиотеки има различни разрешения за достъп. Може да те допуснат до някои, без да ти е разрешено да влизаш в други. Тази библиотека е с най-строги забрани. Досега не бях идвал тук.
— Ама че лукавство… — каза Бен-хадад, досетил се пръв за истината.
— Какво?! — Феркуди го зяпна.
— Неприятно ми е да си призная, но щях да кажа същото като Феркуди — каза Круксър.
— Промахос Гайл отвори почти всички библиотеки, за да бъдат изучавани забранените магии… само за да се браним от тях — обясни Бен-хадад.
— В Магистериума не се зарадваха — вметна Куентин.
— Затова луксиатите са започнали да местят книги от тези библиотеки във все още недостъпните.
— Формално погледнато, това не е неподчинение — добави Куентин. — Нали промахосът заповяда библиотеките да бъдат отворени, а не всички книги в тях да бъдат достъпни.
— Жалки увъртания — троснато каза Кип.
— Така е — призна Куентин. — Но трябва да разбереш, че напоследък за луксиатите настанаха трудни времена. Поне половин дузина от най-видните книжници станаха за смях, когато се разчу, че цветната напаст наистина съществува. Не понесохме лесно и лишаването от привилегията да сме единствените, на които е позволено да изучават забранените текстове. Още по-лошо е, че се случва обикновени притеглящи и черногвардейци да правят открития, за които сме оставали слепи много години. Униженията за нас сякаш нямат край.