— … чрез смъртта се пречистваме от греховете. В прераждането е надеждата за спасение.
— Той се нарекъл Второто око на Оролам. Затова се родил Орденът, който ще разбие Окото. Затова сме погубили любимия си син Диакоптес. Не с омраза, а с надежда. Надежда за неговото прераждане. Надежда за спасение.
Всички изрекоха в един глас:
— Ние чакаме с надежда и упование. Разбиващите са несломими, нашето Дълго бдение не спира.
— Така завършва проповедта на първия кръг. Дано всички бъдем достойни да научим повече.
Произнесоха някакъв напев на непознат за Тея език. Пролича си, че и други не го знаят, защото изоставаха от останалите и се запъваха в непривичните срички. Последва превод, но не толкова ритмичен:
— Верни в мрака. Верни в светлината. Верни денем. Верни нощем. Честни, неустрашими, предани, силни, но скрити, докато премахнем злото.
Водачът с грубия глас я доближи и сниши глас толкова, че другите да чуват само откъслечни думи във фученето на духалото, с което друг мъж се зае да разпали огъня в пещта.
— Знаеш какво е това.
Взе сребърна гривна от масата и я върна в купчинката.
— Нещата, които откраднах по заповед на господарката си.
— Изнудване.
— Изнудване — съгласи се Тея.
Той заговори още по-тихо.
— Сред заблудените, Адрастея, ти винаги ще си останеш бивша робиня. Най-високото положение, до което можеш да се издигнеш, е черногвардейка. Да, добро положение за бивша робиня. Всеизвестно е, че в Черната гвардия вече не са толкова придирчиви, защото искат да попълнят редиците си. Ще ви хвърлят да се справяте с проблеми, с които Черната гвардия не би приела да се занимава в мирно време. И може би ще умреш за Бялата, която също е почти мъртва. Няма да изкара дори още две години. И коя ще я замени? Дали ще е някоя, която обичаш и уважаваш? Би ли дала живота си с радост за Червения? Такъв живот ли искаш? Издигнала се робиня… и все пак робиня. Това ли е най-доброто, на което си способна?
Той кимна на други двама от забулените и се отдръпна. Гласът му зазвуча с цялата си сила:
— Искаме те сред нас, новопосветена, но няма да те изнудваме да служиш. Орденът не търси роби. Можеш да бъдеш пушечно месо за тях, а можеш да бъдеш и нещо повече за нас. Ние търсим Сенки. Искаме да ти дадем шанс да извършиш значими дела. Да промениш изцяло хода на историята. Да вземеш подаянието, което светът ти е подхвърлил, и да настояваш за повече, но и да дадеш повече. Няма по-трудна работа от тази, която ние ти предлагаме, но заедно можем да преобразим света.
Двамата сложиха сребърните накити в очукан тигел на дълга дръжка. Вкараха тигела в пламъците и Тея видя как среброто се разкриви, загуби форма и се стопи, готово да бъде преобразено.
39.
— Искам да ме намушкаш — каза Гавин.
Двамата с младия Маларгос стояха на палубата в ранното утро.
— Моля да ми простиш, но не разбирам…
— Вече са ме ръгали с това нещо. Може би два пъти.
— Къде? — попита Антониус.
— При Гаристън и при Ру. Бях на кораби и двата пъти.
— Питах в коя част на тялото.
— О, в гърба — ето тук, после в гърдите — ето тук.
Намерените в галерата дрехи изобщо не стигаха и подобно на останалите доскорошни роби Гавин не носеше риза. Това възмути младия лорд, който му предложи собствените си одежди, Гавин обаче не можеше да приеме по причини, които не биваше да споделя с него. Както и да е, сега посочи голата си кожа.
Антониус погледна отблизо.
— Няма белези… Как така няма белези?
Хвана здраво меча и го заби в палубата. Върхът проникна дълбоко в излъсканото, заякчено с огън дърво. Младежът вдигна глава и изгледа недоверчиво Гавин, който сви рамене.
— Мисля, че при мен е различно.
Умуваше напрегнато в предишния първи ден на свободата. Първо за Карис и отново за Карис — мислите, които му причиняваха такава болка, докато беше в ада на гребните палуби. Виждаше усмивката ѝ, извивката на шията, косата ѝ, вече руса, и сълзите ѝ на радост, когато се прегърнат отново. Можеше да усети как докосва лицето му с пръсти, когато е заспал, за да повярва, че е истински. Представяше си как ще ухапе тези пръсти, за да я стресне, и как ще се засмеят двамата. Представяше си стройните ѝ крака около хълбоците си, горещата ѝ прегръдка… но от това болеше. Чувстваше тялото си като съд, пълен с покруса, и дори представите за удоволствието бяха мъчителни. Помъчи се да си представи какво би казала тя, когато види очите му. Карис се бе омъжила за Призмата. Бе приела цената да живее с най-могъщия мъж на света, но бе приела и доброто в този живот.