— Чуйте ме! — настоя Антониус.
Той беше твърде плашлив, твърде млад. Опасяваше се, че губи влиянието си над тези моряци, а не беше така. Те само искаха да усетят малко по-силно вкуса на свободата. А какво по-добро от безнаказаното ежене срещу човек с толкова по-високо положение? За мъже, опитвали до вчера камшика, това беше по-омайващо от отлежало вино.
— Предлагам ви не само свобода, а нещо повече — продължи Антониус. — Моята братовчедка Ейрени Маларгос е справедлива, богата и има връзки навсякъде. Ако попаднете в неподходящ град, ще ви смятат за избягали роби, които всеки може да плени отново. А на по-лошо място ще ви обявят за бунтовници. Ще ви обесят. Моята братовчедка ще ви даде документи, които ще важат във всяка сатрапия. Това е свобода. Повече няма да бягате. И разбира се, ще си поделим поравно печалбата от плячката на този кораб. Аз не искам дял, макар че ви спасих. И всеки от вас ще получи още по петдесет данара.
— Искаме си и кораба! — извика някой.
— „Злият лебед“ ще бъде продаден, тези пари също ще бъдат разделени поравно — обеща Антониус. — Само така подялбата ще е честна. Ако някои от вас искат да съберат, парите си и да го купят, това си е ваша работа.
Гавин се изправи.
— Лорд Антониус. — Кимна му с уважение. — Искам да знаеш колко сме ти благодарни всички ние за това, което направи. Ще се погрижим да бъдеш възнаграден щедро. И все пак… Не разбирам защо си губиш времето. Ще отплаваме към Големи Яспис, защото съм готов да удвоя всичко, което ти предлагаш.
Мъжете на палубата се развикаха доволни. Но Антониус вдигна ръка мълчаливо, чакаше. Някой кресна:
— Затворете си плювалниците бе, отрепки, оставете лорда да вдигне цената!
Разсмяха се, но накрая притихнаха.
— Ще кажа две неща — започна Антониус. — Знаете едното, а другото — не. Първо, всички сте чували с какво се слави Ейрени Маларгос. Тя не отстъпва в пазарлъците, но винаги държи на думата си, каквото ще да става. Второто — ако всичко беше наред, Гавин Гайл наистина би могъл да удвои всичко, което аз и тя ще ви предложим. Ако всичко беше наред, не се съмнявам, че Гавин Гайл би спазил обещанието си към нас, макар да знаем с какво се е прославил неговият род от много поколения.
Малко прекаляваше с красноречието пред тези моряци. Те бяха прости хорица. Но Гавин не го прекъсна. Нека момчето си изиграе ходовете. Гавин знаеше предимствата си. Това беше неговата игра. Не би допуснал екипаж, редом с който се е мъчил месеци наред, да му бъде измъкнат под носа. Нямаше да позволи. Забеляза, че Оролам е вперил в него пронизващите си очи на пророк.
— Само че не всичко е наред — натърти Антониус. — Както чух снощи от всички вас, лукслорд Андрос Гайл е намушкал собствения си син и го е хвърлил зад борда. — Той спря за миг-два. — Сега ще ви кажа, че лукслордът не седя бездейно, откакто синът му изчезна в морето.
Мъжете в кръга се обръщаха да погледнат Гавин и той почувства как у него се надига безмерен страх.
— Обявиха Андрос Гайл за промахос — продължи Антониус. — Сега има толкова голяма власт, колкото нямаше дори Гавин Гайл през Войната на Лъжепризмата. Той не иска неговият син — неговият враг, когото смяташе за погубен от собствените си ръце, да се върне. За ваше добро и за доброто на Гавин ви казвам, че последното място на света, където бихте искали да отидете, е Големи Яспис.
Гавин забрави да диша. И за миг не се усъмни, че чува истината.
Прекалено късно осъзна, че трябва да разчита само на думите на Антониус. А тези моряци не бяха обиграни в красноречието, мнозина от тях дори бяха неграмотни, затова пък разгадаваха лесно нечие изражение. Неприкритият ужас на Гавин тутакси потвърди, че Антониус говори истината.
— Но Гавин е Призмата. Това нищо ли не…
— Дали е Призмата? — решително възрази Антониус. — Знам, че вие вярвате в това. И аз вярвам, че той е Призмата. Но ако стъпи на Големи Яспис и подчинените на неговия баща го хванат, ще извика ли: „Аз съм Призмата“? Нали ще отговорят: „Щом си Призмата, притегляй, за да се спасиш и докажеш!“ Той не може да притегля. Не може да докаже кой е. Гавин е наш приятел, за нас той е Призмата — да, аз също вярвам! Но сега иска да си иде у дома и прилича на пиян приятел, напиращ да преплува морето. Не са добри приятели онези, които ще подтикнат пияния да плува. Докажете своето приятелство към Гавин и своята преданост към Призмата — не му позволявайте да прахоса живота си напразно.
Гавин нямаше отговор, не знаеше как да възрази. Не бе помислил навреме, защото се бе улисал в умуване за други неща. Момчето го бе надхитрило. Да, губеше и тези умения…