— Наистина ли? Че ти не знаеш какво търсиш.
Круксър пак налучка болното място. Бяха преровили смайващ брой родословия — Клитос Сини подобно на повечето благородници имаше роднински връзки с кого ли не — и макар да намериха намеци за всевъзможни скандали, нито една история не засягаше Клитос пряко.
Кип не се стърпя.
— Ако не можеш да понасяш ужаса на това, което човек е способен да причини на друг човек, може би твоето място не е в Черната гвардия!
Тишина. Дружелюбният поглед на Круксър се вледени.
— Трошач, ще участваме в тази война, колкото и да не ни се иска. И някои от нас ще умрат в нея. А оцелелите ще се променят. Но не е задължително сами да искаме тези промени. Защото повечето от тях няма да са за добро.
— Тези книги може би ще ни дадат надмощие, за да победим — упорстваше Кип.
— Най-много да ни научат на забранени магии.
— За да се браним! — разгорещи се Тея. — Как да се защитим, ако не знаем нищо за тях?
— Знанието е подобно на мускет. Можеш и да го размахваш като тояга, но дали ще се ограничиш с това? И когато животът ти е застрашен? За мен истинското чудо е, че луксиатите изобщо са успели да ограничат достъпа до тези знания. Трошач… когато Лусия издъхваше в ръцете ми, бях готов да се обрека на вечно проклятие заради каквато ще да е магия, знайна или незнайна, ако ми даде сили да отмъстя на убиеца ѝ.
Лицата около масата се помрачиха още повече. На младия луксиат като че ли малко му оставаше да се свлече в несвяст. Кип си каза, че Куентин май е твърде чувствителен по въпроса за проклятието.
— Застрашени са не само душите ни — не млъкваше Круксър. — Ако използваме тези… неща, притеглящите на Цветния принц също ще ги използват.
— Ако измислят как — възрази Тея. — Нямат нашите книги.
— Може и да имат свои книги — промълви Бен-хадад.
— Ами ако се научат от сраженията срещу нас? — попита Круксър: — Тогава ще се оправдаят, че трябва да използват магиите, защото и ние го правим.
— Сигурно вече се занимават с това — увери го Големия Лео. — Тези неща са забранени от нас… а те ни мразят и искат да ни изтребят. Хайде да гледаме трезво: не ги е еня за убеждения, които не споделят.
— Говорим за надпревара кой да има по-опасни оръжия — не отстъпи Круксър.
— Не я започнахме ние — възрази Тея. — Просто се сещаме да тичаме, преди те да са пресекли чертата на финала.
— В такива надпревари нямаш друг избор освен победата — каза и Бен-хадад.
— Всички са губещи от такива победи — промърмори Круксър.
— По-добре да се простим с идеалите, отколкото с живота си — подхвърли Кип.
— Всички ли сте съгласни с това? — Круксър огледа останалите.
Никой не беше въодушевен, но всички закимаха.
— Капитане, май е по-добре този път да се вслушаме в думите на Кип — намеси се и Феркуди. — Нали той е Све… Ох! Тея, какво те прихваща?!
И си разтърка ребрата. Тея се вторачи свирепо в него. Някои се подсмихваха.
— Да бе, нали нямаше да говорим за Све…
Феркуди стисна устни. Другите изпъшкаха. Големия Лео закри очите си с длан.
— Пак ли? — поклати глава Кип.
Знаеше, че са правили какви ли не догадки. Всеки иска да живее в повратен момент от историята, нали? И ако не си толкова налудничаво самонадеян, че да смяташ себе си за Светлоносеца, следващата най-добра възможност е да си втълпиш, че го познаваш лично.
— Дано не всички сред вас си го мислят — добави той.
— И така… — Тея се престори, че не го е чула. — Да, капитане, всички сме съгласни.
Круксър въздъхна тежко и се взря поред в очите на всеки.
— Не мога да ви водя, ако не желаете да ме следвате. Няма да възразявам повече. Но искам да запомните — имахме избор.
Кип би предпочел да ги поразпита за глупотевините около Светлоносеца, които си говореха, но след зловещо сериозните думи на Круксър се почувства неловко.
Пак се заеха с ученето. И полека се върнаха към оплакванията от старинните изрази или колко свършена работа очакват от тях магистрите, или тренировките в Черната гвардия, а Куентин си мрънкаше отново, че все не може да проумее как е подредена забранената библиотека, защото тук не спазвали никоя от общоприетите схеми.
Когато се наканиха да излязат, Круксър дръпна Бен-хадад настрани.
— Искам да поговорим.
Кип изостана от другите, за да слуша.
— Бен, тази група е като човешко тяло. Всички си имаме роля както различните части от тялото и трябва да действаме задружно. Искам да знам дали…
— Това е защото казах, че не се доверявам на друг да преценява вместо мен ли? — прекъсна го Бен-хадад.