— Точно така.
— Крукс, не се доверявам и на тебе да преценяваш кое е най-добро за мен. Доверявам ти се обаче за групата. И за Черната гвардия. А те си по-важни от мен. Затова се подчинявам на твоите заповеди. И затова ще го правя занапред. До смърт.
Круксър си отдъхна и вече беше не разтревожен командир, а доволно момче, което се радва, че няма да загуби приятел.
— Пък и щом сме тяло, не можем да минем без задник — ухили се Бен-хадад.
Круксър изпухтя от досада.
— Чухте ли го? — провикна се Кип. — Той току-що пожела да сере всички лайна на групата.
— Не казах, че аз съм задникът! — припряно възрази Бен-хадад.
— За каквото и да приказваме, все стигаме до майтапи за задници и лайна — въздъхна Круксър.
— Чували ли сте онази история за моряка, който… — подхвана Тея.
— Недей.
— Не може ли само една гаднярска…
— Не може.
41.
Щом си помислеше, че вече е видял всичко в Хромария, се убеждаваше още колко много има за откриване. Днес трябваше да се срещне с Карис в работилниците под синята кула. Имаше топилни и стъкларски пещи, на всяка стена рафтове с инструменти и там се бяха струпали поне стотина мъже и жени — и притеглящи, и други, които се занимаваха с възложената им работа.
Макар че заемащите цяла стена пещи бяха разпалени, нямаше дим, а въздухът се загряваше съвсем леко. Навсякъде имаше шахти за проветряване, но и за светлина. Най-съвършените лещи, които Кип бе виждал, насочваха лъчи в чисти цветове към маси, за да е по-лесно притеглянето. Там се занимаваха с оформяне на светлината и проучване на практическите приложения на луксина. Навсякъде виждаше хора, които поглеждаха листове или плочи с изчисления, направени в залите на изследователите горе, за да ги сравняват с получените тук резултати.
Забеляза наставницата си до наглед обикновена светлокожа жена, стегнала русата си коса на опашка и запретнала ръкави. Кожата ѝ просветваше бледо в зелено и жълто, макар да не изглеждаше на повече от трийсет години. Тази жена не пестеше оставащия ѝ живот.
Карис му махна и той отиде при тях.
Откакто се бе заела с обучението му, Карис бе започнала да носи изискани рокли по най-новата мода. Кип се престраши веднъж да я попита за избора на дрехи и тя отговори, че понеже е ниска и стройна, хората постоянно се заблуждават, че е по-млада, и твърде често ѝ задават излишни въпроси. С дрехите, показващи принадлежността ѝ към богатия род Гайл, тя избягваше ненужните разправии. Кип знаеше, че би предпочела черната униформа, но тя обличаше такива дрехи само за тренировките си с него, и то червени или зелени, а не черни. Каза, че тази част от живота ѝ вече е минало. Не го погледна в очите и той разбра колко ѝ тежи това.
— Това е лейди Феба Калигенея — представи тя жената до себе си.
Отскоро косата на Карис беше кестенява с по-светли кичури, пищна и обикновена. Освен това я пускаше по-дълга, отколкото през годините в Черната гвардия.
— Тя е най-прецизният жълт суперхромат сред всички, включително и Гавин — добави Карис. — Лейди Калигенея, това е Кип, синът на моя съпруг.
— Можеш да ме наричаш майстор Феба — каза му жената. — Тъкмо такава съм, а тук това означава много повече от глупави титли, получени по рождение.
— Но жълтият суперхроматизъм не се ли получава също по рождение? — напомни той.
Кип Устатия. Както винаги. Този път обаче не се изчерви от срам. Наблюдаваше реакцията ѝ.
— Ами да, но аз се старая да извлека всичко възможно от това предимство, получено по рождение. А другото се старая да пренебрегвам, доколкото ми е по силите.
— Значи сте по-способна от Призмата?
Тя се намръщи, сякаш бе захапала лимон.
— В дреболии. Никога не бих могла да създам стената Ярка вода, в това няма съмнение.
— А в какво сте по-способна?
Майстор Феба стрелна с поглед Карис.
— Много е прям, а?
— По-приятно е от лицемерието — отвърна Карис и сви рамене. — Понякога.
Вторачи се в Кип и той схвана посланието.
— Работила съм с Призмата, учила съм го — каза майстор Калигенея. — Той вниква в луксина. Чух от Карис, че ти си същият. За него е присъща магия, която е прекрасна и спираща дъха с безмерната си дързост… Цяла стена от жълт луксин, кой дори би помислил за това? Камо ли да се осмели, докато вражеската армия настъпва. Но… в това има и известна липса на изящество. Щом е от жълто, може да бъде направена достатъчно здрава, за да издържи на оръдейни изстрели, но да е с може би само една трета от дебелината, която е избрал Гавин. Когато е неуверен, винаги избира по-голямото, по-мащабното, вместо да седне със сметалото и да пише.