— Вярваш ли в това? — усъмни се Кип. — Смятах те за атеист.
Погледът на шарените очи срещу него мигновено стана пронизващ.
— Дума, която се надявам да не свързваш с мен пред други. Дори на шега.
— Никога — увери го Кип.
Андрос като че ли остана доволен.
— Придържам се към… по-особена вяра в сравнение с повечето хора. Оролам е законодател в далечна земя. Той е крал на хиляда светове. Това е достатъчно за величието му, а постъпките на хората са до голяма степен или изцяло недостойни за вниманието му — тяхната обич и омраза, ликуване и покруса…
— Но не и техните лъжи ли? — насили късмета си Кип с поредното прекъсване.
— Нужно ли е камъкът да те забележи, когато го пускаш от ръката си, за да падне на земята? Оролам е законодател. Когато млади любовници се отдават на похотта си и зачеват копеле, това не е наказание, а естествено последствие от наложените ни закони. Нима си ограничен като луксиатите и не можеш да проумееш разликата между моите възгледи и безбожието?
— Оролам е грижовен повелител — подхвърли Кип не толкова защото вярваше в това, а за да чуе отговора на Андрос.
— Достатъчно грижовен да ни даде смислени закони. Това наистина е велика проява на грижата му за нас. Закони, които важат за вярващите, за безбожниците, за езичниците и за онези в необятната шир отвъд незнайни океани, които дори не са чували името Оролам. За мен това е несравнимо по-добра грижа от някакъв брадат великан, който приема едни в лоното си и поразява други без причина.
Поредното хрумване споходи Кип. Какво да направи, ако е насред мъгла от измами и заблуди? „Я да извлечем дъртия кучи син на светло…“
— Наистина ми харесва обучението с Карис — каза той.
Щеше да прозвучи като нелогично отплесване, ако дядо му не правеше това, в което Кип го подозираше. Но Андрос Гайл дори плесна с ръце от удоволствие.
— Добре изиграно, момко!
— Значи всичките ти думи за Оролам и законите трябваше да ми напомнят за моята клетва да не казвам на Карис за Зимун?
— Мечовете затъпяват от постоянна употреба. За разлика от умовете — измъкна се Андрос.
Сложи карта на масата и натрупаният опит в Девет крале подсказа на Кип, че пак му предстои почти сигурна загуба след няколко разигравания. Изтегли карта. Нуждаеше се от Деня на мрака, но нямаше този късмет.
Андрос все пак реши да обясни.
— Ти искаш да нарушиш дадената дума и си търсиш оправдания. Но аз ти казах всичко не само заради обещанието за Карис. Уча те да бъдеш мъж, Кип. Мъжът има задължения към своя род. Това също е закон. Твоята майка е била неспособна да те научи, а след като вече си сирак, няма кой друг да го направи освен мен.
Студена ярост скова Кип като леда, покриваш върховете на планината Красос. Лед, който не отстъпваше и на лятната жега, смразена чистота върху скалите. Жестоката увереност се стовари върху вярата му като ковашки чук и разпиля късчетата ѝ. Не можеше да не вярва, че Гавин е жив, защото без неговата закрила, без заплахата от неговото отмъщение срещу всеки, готов да навреди на сина му, Кип оставаше като гол в света, уязвим сред обръч от врагове. Вярваше, защото искаше да вярва.
„И какво да правя, ако мъглата наоколо е от самозалъгване?“
Играта не беше свършила, но той събра безмълвно картите и си тръгна, без да погледне дядо си в очите.
Андрос Гайл също не каза нищо преди Кип да стигне до вратата.
— Трябваше да предвидя, че не си готов. Сбърках. Още си момче.
Но Кип спази обещанието си и може би това означаваше, че Андрос е постигнал каквото е искал. Будуваше до късно и се чудеше какво друго е можел да направи или да каже… затова намираше облекчение в тренировките. Часове, които го поглъщаха изцяло. Езикът на ръкопашните схватки беше прям и прост, измамите се разкриваха за секунди, а и Кип засега разполагаше с твърде ограничен речник в тях.
— Стройте се! — изръмжа наставникът Фиск. — Днес ще работите на групи. Имаме специално занятие.
Новобранците си зашушукаха нетърпеливо. Специално занятие означаваше необичайни, опасни задачи, които Фиск и командир Железни измисляха, за да ги подтикнат към находчивост. Това беше отклонение от традицията, но Железни си беше безстрашен. Нуждаеше се от черногвардейци веднага, затова се отказа от старата система на приемане по старшинство на кандидатите.
Обяви пред всички, че щом овладеят всички необходими умения и докажат, че са подходящи, ще бъдат повишени в пълноправни черногвардейци. И че за някои този ден може да настъпи съвсем скоро.