На група Бет бе възложена задача „занесете това нещо ей там“. Тези бяха най-неприятни. Понякога нямаше никакви премеждия, друг път изглеждаше, че целият свят се е нахвърлил срещу групата. Нямаше съмнение, че такива специални занятия са чудесна подготовка за черногвардейците, които не знаеха кога ще се наложи да предотвратят поредното покушение. Значи бяха длъжни да търпят скуката, без да губят и за миг бдителността си.
Накрая остана само групата на Кип. Наставникът Фиск им се намръщи.
— Имате си нов човек. Момче, влез в строя!
Те се спогледаха. Познаваха това момче от парийските планини. Беше Винсен, който се бе провалил срещу Кип в последния кръг на схватките с отпадане. Само Кип знаеше, че Винсен бе загубил нарочно напук на своя господар.
— Вече ни пробутвате и слабаците ли? — попита Големия Лео.
— Защо приемате тъкмо него? — учуди се Феркуди. — Той беше на двайсето място накрая. Защо не опитате първо с онези от петнайсето до деветнайсето място? Дори смотаняци като тях трябва да са по-добри от него, нали?
Кип нямаше намерение да напомня, че той бе завършил на петнайсето място.
— Трошача беше петнайсети — обади се Даелос.
„Много ти благодаря.“
— Може пък другите да са заминали? Да са станали наемници или да са се върнали у дома? — гадаеше Големия Лео.
— Винсен, какво става? — намеси се Круксър.
Винсен хвърли за миг поглед към Кип и отвърна:
— Ами май ми провървя.
— Ей, госпожички, приключихте ли с пиенето на копи и клюките? — скастри ги Фиск.
— „Госпожички“? — възмути се Тея. — Само аз не се…
— Новобранец, ти да не ме прекъсваш?! — разяри се Фиск.
Доближи я и почти навря носа си в лицето ѝ. Тя преглътна сухо и завъртя глава.
— Добре! — отсече той. — Някакъв бръщолеви ереси на едно кръстовище. Нарича се лорд Ариас. Не съм чувал за такъв лорд. Стои на една пресечка южно от „Верош“. Намерете го, пребийте го. Няма да носите униформите си. С цивилни дрехи.
Побой над бандити, които тормозят бедните и наплашените — да, но някакъв пощурял проповедник? Това беше съвсем друго.
— Колко души го пазят? — попита Круксър.
— Николко, доколкото знаем.
— Тогава защо… тоест защо трябва да отидем всички, за да го ступаме? — попита Тея.
Кип позна, че тя едва не зададе истинския въпрос, който я мъчеше: „Защо да пребиваме някого само заради глупостите, които дърдори?“
— Това е заповед — отсече Фиск. — Не искаш да изпълняваш заповеди ли?
42.
— Душевната отрова — говореше му Оролам. — Ти дори не спомена за душевната отрова. Защо не ми каза за душевната отрова?
— Престани! — сопна се Гавин. — Стига си повтарял това.
— Не са ли ти обяснили, че е гибел и зло? Тя те разяжда, унищожава те!
Очите на Оролам пламтяха.
„Злият лебед“ се бе добрал до залива на Рат снощи и трябваше да пусне котва край брега. По изгрев началникът на пристанището щеше да се качи на кораба, за да определи таксата и да ги насочи към някой кей. За Гавин възможностите да избяга намаляваха твърде бързо.
Не, това не беше вярно. Поначало не бяха много. Щом началникът на пристанището дойдеше, той щеше да тръгне с него, или щеше да се примири, че ще стане затворник на Маларгос. Не се съмняваше, че ще го поканят да им „гостува“. А без притеглянето щеше да е безпомощен.
Е, значи оставаше да подчини на волята си един началник на пристанище. Какво толкова…
Обърна гръб на Оролам и скочи върху фалшборда. Нали можеше да плува? Тук гъмжеше от крокодили и акули, привлечени от неизбежната мърша във водите около голям град — и част от нея бяха трупове, от които се отърваваха по любимия прастар начин, като ги хвърляха в реката. Рибари пък излизаха с харпуни на лов за крокодили и акули, за да продават плавници, кожи и зъби. Малък природен кръговрат. В тази вечна борба на човека срещу природата му се струваше твърде рисковано да заложи живота си на хората.
Дори ако стигнеше до брега, мокър и мръсен от тинята, трябваше да бяга. Без дори пръчка монети в джоба, без приятели, без притегляне. Чувстваше се гол насред света. Взираше се в спокойните осеяни с боклуци води и за пръв път осъзна, че може и да не се измъкне от тях.
Уязвимостта вървеше ръка за ръка с тленността. И сякаш го подканяха да се гмурне при тях.