Редица весла се потопи от едната страна и разбърка водата. Рязък завой. Корабът се забави в най-удобния за него миг. С вече изгарящи дробове Гавин се устреми с все сила към повърхността и малко остана да си разбие черепа в кърмата на галерата, която мина над него.
Изскочи от водата, посегнал да се вкопчи в каквото и да е, заслепен от пръските в очите.
Пръстите му се хванаха за нещо, но лявата му ръка тутакси се изпусна. Държеше се само с дясната, тялото му увисна и пак се плъзна по вълните. Вдигна лявата си ръка и стисна и с нея. Чак сега разбра, че се държи за мрежа.
Мигаше и кашляше, мъчеше се да разбере в какво положение е попаднал. Краката му още се влачеха във водата, ръцете му стискаха мрежата с всички сили…
А мрежата не беше празна. В нея имаше тигрова акула. Жива. И едната ръка на Гавин беше точно до гръдната перка. Другата — близо до зейналата уста. Съпротивлението на водата отклоняваше тялото му встрани от редиците остри зъби, но и един гърч стигаше…
Акулата се замята в мрежата. Гавин дръпна ръката си и тялото му се усука. Корабът го теглеше през водата и той не можеше да се съпротивява. Другата му ръка се омота в мрежата. Заболя го и той едва се сдържа да не изкрещи.
Погледна назад и насмалко наистина да изкрещи. Този път от ужас. Четири перки над повърхността… не, шест. Следваха галерата. Потопен във водата, той беше примамката. А корабът изобщо не можеше да се мери по бързина с акулите.
По изпънатата му ръка се стичаше кръв. Не беше от него. Акулата в мрежата беше прободена с харпун. Гавин се крепеше в най-ниската част на мрежата и кръвта се спускаше по тялото му към водата. Не беше вещ познавач на акулите, но бе виждал как пощуряват от кръвта.
— Клеос, кръвта ги привлече — подвикна някой на палубата над него. — Опитай да уцелиш още една, докато не сме навлезли в прясната вода.
Гавин чуваше тежко дишане, мяркаше се върхът на харпун, вдигнат от нечия ръка.
Не посмя да извика за помощ. Знаеше как изглежда — като избягал роб. Повечето моряци щяха да се отнесат с него като с неочакван подарък от морето и да го оковат отново за весло, без да се двоумят. Без документи, за да докаже, че не е роб, не можеше да направи нищо освен да ги убеди да поискат откуп за него… но от кого? Дали Карис щеше да научи преди баща му? А мъжете на палубата щяха ли да повярват, че Призмата се е изтърсил на кораба им, или щяха да се присмеят на измислиците му?
Нямаше да гребе окован. Предпочиташе смъртта.
Притисналата ръката му мрежа се размести, когато дебелакът стъпи върху нея и запрати харпуна във водата. Гавин пак се завъртя, този път защото мрежата освободи ръката му. Дори не усещаше китката си, не знаеше ще може ли да я движи. Размахваше крака във водата, за да си помогне поне малко.
Два пръста на другата му ръка докопаха мрежата. Загрубели и мазолести от месеците на веслото, тези благословени пръсти стискаха здраво. Сега галерата го влачеше обърнат назад и той виждаше напиращата към него акула. Отгатна, че тя няма да души и да побутва с муцуна, а ще нападне.
Разлюля полека тялото си наляво и надясно, юмруците му хванаха мрежата по-удобно. Нямаше време да върти глава, за да види дали няма да бръкне право в устата на уловената акула.
Сви колене към гърдите си, когато акулата се хвърли напред. Челюсти се мярнаха край петите му… и не захапаха нищо. Акулата се отдалечи в широк кръг. Май не ѝ харесваше да доближава толкова корпуса. Нито възможността да напада само отзад.
Гавин се надяваше да няма акула в дълбокото, която да изскочи отдолу да го захапе.
Онзи на палубата почти бе изтеглил харпуна обратно и Гавин видя шанса си. Тежкият харпун щеше да провисне зад кърмата близо до ръката му. Щеше да го сграбчи и да дръпне колкото сили има. Неподготвеният за изненадата моряк щеше да изхвръкне зад борда. При акулите.
Значи щеше да убие непознат. Невинен човек.
Майната му. Нали той щеше да оцелее, да си върне свободата и да има оръжие.
Въжето се опъна, можеше да го достигне, но схванатите му ръце не се подчиниха навреме, за да се пресегне, а после морякът издърпа харпуна встрани, за да не закачи мрежата. Проклятие!
Гавин пак погледна към акулите, но никоя от тях не плуваше към него. Всъщност изоставаха. Дебелакът горе ги изпроводи с псувня и промърмори:
— Прясна вода…
Вниманието на Гавин вече не беше приковано към опасността и той видя, че са навлезли в устието на реката, не много далеч от западния бряг. Реката беше по-широка от всяка друга на света. Но западният бряг го примамваше… и водата там беше толкова мръсна от мудното течение, колкото той се бе опасявал. Ако галерата отбиеше към някой пристан, поне щеше да разнесе мръсотията за малко, а и по кейовете щеше да има достатъчно скривалища. Ако продължеше нагоре по реката, Гавин щеше да се гмурне във водата при Големия мост.