След две-три минути осъзна, че е прекалил с оптимизма. Висеше зад кораб и макар че ръцете му не носеха цялата тежест на тялото, защото беше потопен до кръста във водата, се бореше с вълните да не го откъснат от кърмата и пръстите му пак изтръпваха.
Реши, че е по-добре да изпълзи нагоре по мрежата, но щом накара едната си ръка да разхлаби мъртвешката хватка, другата го подведе. И той пльосна в реката.
Болката в разгъващите се пръсти отначало беше непоносима, но щом изплува непохватно на повърхността, той се зарадва, че го боли. Това беше обещание, че пак ще може да си служи с пръстите. Някой ден.
Галерата се отдалечаваше и Гавин се огледа. В устието, под издигащото се слънце, лесно можеха да го видят. Ако продължеше нагоре по реката, щеше да попадне на територията на града и тогава поне би имало надежда да го отведат при някой магистрат, вместо направо да го поробят. Зависи колко зачита законите капитанът, който ще го извади от водата.
По-добре беше никой да не го хваща.
Имаше късмет, че до Големия мост не оставаше чак толкова голямо разстояние. Стигнеше ли до сянката му, изобщо нямаше да се набива на очи. Можеше да изплува до някоя от внушителните опори, да се покатери по нея и да се добере до брега.
Заплува натам. Нищо в живота си не бе постигнал с колебания.
На двеста крачки от моста видя две неща, от които дъхът му спря, макар и по съвсем различни причини. От сянката се подаваше рутгарска бойна галера, а на мачтата, нарочно стигаща само на две-три стъпки от Големия мост, се развяваше гордо флагът с бика на рода Маларгос. А към Гавин плуваше делфин. Подскочи над вълните и макар че Гавин нямаше как да различи цвета му, беше със същата издължена муцуна и обтекаемо мускулесто тяло като на рисунките. Речен делфин.
„Моля те, малко чудо, ела насам.“
Гавин бе слушал за делфини, спасявали плувци. И как позволявали на хора да се хванат за тях. Делфинът беше единствената му надежда да стигне до моста навреме.
Речен делфин. Разбира се, май не беше розов. Е, ако ще да е жълт като пикня, на Гавин му беше все едно, стига да го отърве.
Продължаваше да плува, когато делфинът се изравни с него. Но в последния миг животното се завъртя и заби муцуна в ребрата му. Въздухът изскочи от гърдите на Гавин и той нагълта вода. И преди да я изплюе, делфинът налетя и го блъсна отново, може би му спука ребро.
Гавин размаха ръце и крака задъхан. Следващият удар беше по главата му. Зашеметен, той опита да вдиша под водата. И загуби съзнание.
44.
— Не мога да го направя — каза Големия Лео. — Този лорд Ариас е като съчка.
— Какво трудно има? — попита Даелос. — Отиди при него и го цапардосай.
— Не заради това не мога. Просто… не мога.
— Лео, може точно това да е изпитанието — обади се Бен-хадад, опипваше нервно очилата си. — Може би очакват от нас да откажем безнравствена заповед.
— А може би очакват от нас да изпълним заповедта и когато не знаем точно какво става — възрази Феркуди.
Другите се вторачиха в него. През три четвърти от времето той се държеше като шут, а после ги изненадваше с прозорливо подмятане.
— Какво има пък сега? — сепна се Феркуди.
След като се преоблякоха във всекидневни дрехи, бяха огледали широкото кръстовище на „Верош“ и „Хармония“. Не откриха нищо особено. Никой друг не наблюдаваше. Кварталът не беше от най-преуспяващите. Не беше най-оживеното кръстовище в града. Може би за проповядващ еретик това означаваше по-малко телохранители на търговци или благородници, които да му забият лакът в ребрата или да го замерят с камък. Или пък беше безнадеждно побъркан и бе избрал мястото наслуки.
Даелос пак отиде при Гос да оглеждат събиращите се тук улици, Тея се размотаваше из самото кръстовище с надеждата да открие нещо, другите се скупчиха зад един дюкян и се зачудиха какво да правят. Обикновено избираха сборно място по-далеч от целта, но този път не намериха удобно скривалище.
— Ей, момчета, какво правите тук? Чупката! — викна пазачът на дюкяна и размаха косматите си ръце.
Круксър се наруга тихичко. Кип си знаеше, че водачът им смята за своя грешка, когато някой ги забележи. Круксър даде знак и момчетата закрачиха заедно.
— Точно така — подвикна пазачът зад тях. — Разкарайте се, боклуци недорасли.