Те стискаха зъби и не отговаряха. Ясно им беше, че могат да го надвият, но това не беше достатъчна подбуда да се провалят в задачата си. Макар че се изкушаваха. Грубиянът се хилеше презрително. Очевидно подозираше, че са намислили някаква беля, но щом вече не застрашаваха поверения му дюкян, какво го засягаше? Не тръгна подире им.
— Надушвам някакъв номер — каза Кип.
— Да, има номер — потвърди Тея, която ги беше доближила безшумно. — Но не го правят на нас.
— Казвай — подкани я Круксър тихо.
— От другата страна на улицата една жена наблюдава проповедника. Донесла е бинтове. А проповедникът е сериозна гадина. От Кървавите халати. Той пък носи запечатани кутии за свитъци и ги дава на определени хора, когато го подминат. Ръководи шпиони.
— О, вече мога да го направя. Още по-добре, че този лорд Ариас е като съчка — натърти Големия Лео и разкърши раменете си, на които можеше да завиди и товарен кон.
— Задръж — каза Круксър. — Не знаем дали е сам. Но ми олекна, че има някакъв план, дори още да не сме го разгадали. Дайте ми секунда.
Най-щурото беше, че Круксър наистина имаше нужда само от секунда. Озъби се, огледа групата си и започна да изрежда заповеди.
Всички се пръснаха по задачите си. Само Кип нямаше какво да прави.
— Круксър… Тоест, капитане. — Когато изпълняваха заповед, дори новобранците бяха длъжни да спазват строго правилата. — От тебе не съм видял нищо освен добрини. И двамата знаем, че нямаше да съм в Черната гвардия, ако не беше ти, но не бива да ме държиш настрана. Така по-способните от мен ще ме изпреварят още повече. И аз трябва да участвам.
Кафявите очи на Круксър с едва видимо зелено и жълто около ирисите стовариха върху Кип поглед като чук.
— Аз съм капитанът.
Това изчерпваше всичко.
— Тъй вярно — отговори Кип.
— Има добро място за наблюдение, но трябва да се покатерим — каза Круксър и тръгна нанякъде.
Значи катеренето щеше да е трудно — иначе Круксър нямаше да го спомене.
— Чудничко… — измърмори Кип и забърза след по-голямото момче.
Круксър опря гръб в стената, разкрачи се за по-добра опора и сплете пръсти, та Кип да стъпи на дланите му.
— Мога да притегля стълба — предложи Кип.
— Ще скочиш.
— Ще скоча.
— От ръцете на рамото ми, хващаш се, издърпваш се.
„Лесно ти е на тебе.“ Кип размърда рамене, поклати глава и си пое дъх.
— Трошач, нямаме цял ден.
Круксър приведе едното си рамо напред, за да има повече място, където да стъпи.
Кип се втурна с изяществото на пияна мечка, стъпи на подложените длани, а с другия си крак на рамото на Круксър, докато той го изтласкваше нагоре с ръце, и скочи. Ръцете му с лекота сграбчиха ръба на дървената площадка, а и имаше инерция. Издърпа се и тупна по корем на площадката.
Завъртя се, без да става, протегна ръка надолу. Круксър подскочи от място, хвана ръката му, отблъсна се с крак от стената и се озова прав на покрива, като прекрачи ловко над Кип.
„Затова той е капитанът.“
Пред фасадата имаше скеле с наредени по него купчинки тухли. Круксър и Кип се промъкнаха приведени напред. Тук кръстовището беше широко четирийсетина крачки и можеха да останат почти невидими между олющения купол на сградата и тухлите. Удобно място за наблюдение, достатъчно отдалечено, за да не изпъкват, но и достатъчно близо, за да се намесят, ако нещата потръгнат зле.
— Трошач, време е с тебе да си признаем нещо — започна Круксър.
Начало, което не предвещаваше нищо добро.
— Какво? — подкани го Кип.
— Никога няма да станеш черногвардеец.
Не беше заплаха. Круксър отбелязваше неоспорим факт. Сърцето на Кип подскочи.
— Аз напредвам. И ще наваксам, обещавам.
— Не заради това.
И Кип разбра.
— Слушай, знам колко предъвквате тази щуротия, че аз съм Светлоносеца, но…
— И това няма значение.
Круксър надникна над тухлите. Големия Лео още вървеше небрежно по „Верош“. Дори прегърбен, за да не се извисява чак толкова, младият колос стърчеше над тълпата.
— Никога няма да ти позволят да положиш последната клетва.
— Кой няма да позволи?
— Да речем, че станеш пълноправен черногвардеец. И ти идва редът да охраняваш Червения, а всички знаят, че враждувате. Немислимо, нали? Или пък заглаждате някак враждата и ти идва редът да бдиш над Бялата… а е всеизвестно, че той враждува и с нея. Пак немислимо, нали? Убеден съм, че дядо ти крои някакви планове за тебе. Ако си черногвардеец, ще си почти недосегаем за интригите му. Той не би го допуснал. А и как да знам дали Бялата също не крои планове за тебе?