— Може би нейният план е именно приемането ми в Черната гвардия, за да се опазя.
Кип възразяваше само защото му се искаше Круксър да греши.
— Трошач, черногвардейците не си затварят очите за истината. Истинско чудо ще е, ако тя доживее да види как полагаш последната клетва.
Стомахът на Кип сякаш натежа. Всички знаеха, че на Бялата ѝ остава година, най-много две. Круксър беше прав. Нямаше как Кип да заслужи мястото си в Черната гвардия до смъртта ѝ. Командир Железни бездруго вече бе нарушил правилата, за да го направи новобранец.
— А ако и баща ти се върне навреме, за да се намеси със собствените си магии, няма съмнение, че и той крои планове за тебе.
Кип си спомни възгледите на дядо си за клетвите. Ако Андрос Гайл бе говорил искрено, значи в никакъв случай не би искал Кип да положи клетва, която някой ден ще го изправи срещу него… а тъкмо това можеше да се случи, ако внукът му стане черногвардеец. Кип разпери ръце.
— Тогава защо още ме търпиш в групата?
Разочарованието в очите на Круксър беше като плесница.
— Не ставай отново онзи хленчещ дебелак Кип. Сега си Трошача. — „Олеле…“ — Въпросът пред тебе, като знаеш, че времето ти при нас изтича, е какво ще постигнеш тук… Внимание! Започваме.
Големия Лео вървеше колкото може по-незабележимо през рехавата тълпа и доближи проповедника на десетина крачки. Хилавият мъж не млъкваше, макар че не личеше някой да се заслушва в думите му. От покрива Кип не чуваше ясно нито дума, но знаеше какво ще извика Лео — че еретиците са виновни за смъртта на сестра му.
Лео наистина кресна нещо и се нахвърли върху проповедника преди той да побегне.
Преструваше се на прост работник, затова се стараеше да не покаже с нищо какъв умел боец е всъщност. Хвана проповедника за косата с лявата си ръка и започна да го бие по лицето. Ако никога не са те удряли по лицето, усещането е стъписващо, дори ударът да не поваля. Кип знаеше, че Лео може да убие с юмрук, но той се сдържаше и бъхтеше проповедника по бузата, окото, носа, устата, бузата, окото. Шурна кръв и накрая пребитият щеше да изглежда така, сякаш е бил на косъм от смъртта… но не го застрашаваше такава опасност. Големия Лео вдигна за косата отпуснатото тяло и нанесе още два удара в ребрата — достатъчно силно, за да счупи едно-две.
Пусна жертвата да се свлече, обърна се и този път заговори толкова гръмогласно, че се чуваше надалече:
— Срам за всички ви, че търпите тази ерес! Тези хора са чудовища! Убийци! Оставяте го да пръска отровата си тук! Срам!
Изхрачи се на калдъръма и понечи да си тръгне.
Никой не направи нищо. Тъкмо това очакваше групата и им олекна, че този път замисълът им се осъществи — надяваха се, че щом заклейми шпионина като еретик, Лео ще се измъкне безпрепятствено.
Лео обаче не виждаше зад себе си лорд Ариас, който се надигна, макар че краката едва го държаха. Извади нож. Лео още стоеше с гръб. И шпионинът тръгна към него.
На покрива бяха прекалено далеч, за да помогнат с крясък. А по-лошото беше, че щяха да попречат на Лео да чуе тромавите стъпки на шпионина.
Лорд Ариас замахна, за да забие острието в гърба на Лео… и ръката му провисна безсилно. Дрънченето на ножа върху калдъръма накара Лео да се извърти. Видя и оръжието, и залитащия мъж, юмрукът му полетя мигновено.
— Не го убивай! — прошепна Круксър, все едно можеше да наложи волята си на Лео от такова разстояние.
Огромният младеж обаче само сграбчи шпионина за дрехата и го запрати да се просне на улицата. Постоя още малко, юмруците му ту се свиваха, ту се отпускаха. Кип долавяше, че кръвта му е кипнала от гняв. Големия Лео уж бе отишъл да се разправи с лесен противник, а малко оставаше да умре. Трудно е да разсъждаваш в такъв момент. И Лео пристъпи към лежащия на калдъръма мъж.
Тея се стрелна от тълпата и се разпищя:
— Братко! Слава на Оролам!
Кип не чу останалите думи, но Тея хвана Лео за ръката и го дръпна встрани. Той не се възпротиви. Появата на Тея му помогна да се опомни. Тя го водеше по „Верош“, отдалечиха се.
— Това пък какво беше? — промърмори Кип.
— Късмет? — ухили се Круксър.
На Кип му беше ясно, че техният водач знае много добре защо ножът изведнъж падна на улицата.
— Говоря сериозно.
— Парил. Ти не си единственият тук, който ни носи промени. И Тея владее някои фокуси. Но точно с този не винаги успява. Затова си беше късмет.
Тея скоро се изгуби в гъмжилото. Мина повече време, докато и Големия Лео се слее с тълпата. На няколко пресечки от кръстовището Феркуди и Бен-хадад излязоха на „Верош“ и тръгнаха поотделно към площадчето. Подминаха Големия Лео, все едно не се познаваха.