— И ще убива богове и крале — подсмихна се Круксър.
— В множествено число?! — смути се Кип.
— Не помня дали беше така. Зависи словата на кой Предсказател приемеш за верую. С изброеното от тебе май са съгласни почти всички. Някои от по-чудатите Предсказатели са казвали… уф, не помня точно, но имаше нещо как щял да убие брат си…
— Ха, звучи обнадеждаващо.
С удоволствие би отредил такава участ на Зимун.
— … и да умре два пъти.
— О, вземам си думите обратно.
— Ти падна зад борда и всички те смятахме за мъртъв, това може би се брои за първия път — каза Круксър. — А всеки умира накрая — ето ти го втория.
— Или… пиратите пак ме хвърлиха в морето, може би това е вторият. — Кип сам не си вярваше. — Страхотно! Направо ми олекна. Вече знам, че трябва да умра още веднъж, още два пъти или нито веднъж. И може би съм длъжен да убия поне още един бог и един крал. Остава и да измисля как да изцелявам слепци, а и може би да проумея каква да бъде истинската вяра.
— Трошач, ако беше лесно, всички щяха да са единодушни. Предсказателите са били осенени от правдиви видения, но после е трябвало да ги превърнат в думи, тоест да ги разкажат на родния си език, с присъщите само за него изрази. И то ако си говорим за истинските Предсказатели — защото е имало и самозванци. Мнозина луксиати са посвещавали целия си живот на тези размисли. И то луксиати, които несравнимо са превъзхождали Клитос Сини като книжници, ако нямаш нищо против да ти напомня.
— Но ако всичко опира до оплетена теология, си остава безполезно! Тоест ако не мога да я разбера, за какво ми е?
— Може би не е за тебе.
— Да, това го разбирам, но ако все пак бях Светлоносеца, нямаше ли да се нуждая от…
— Дори в този случай може да не е за тебе.
Кип го зяпна с недоумение.
— Аз… май изтървах нишката.
— Пророчествата може и да не са предназначени за Светлоносеца, а за всички останали. За войника, който може да е прозрял съвсем мъничко, но то му помага да не побегне. За скърбящата вдовица. За младия книжник, който търси смисъла. А и какво значение има? Досега се оправяше с всичко, без да познаваш пророчествата.
— Значи сам да избера невежеството? Хъм, това ми допада. — Кип поумува. — Всичко, за което си говорим, може да се отнася и за моя баща. Хората го смятаха за мъртъв, когато падна в морето…
А Гавин оцеля незнайно как, прободен с нож, който се преобрази в меч още в тялото му. Кип не бе споделил това с никого. Те оказваха да повярват и на простото твърдение, че баща му не се е удавил. Кой би повярвал на останалото? И той не си вярваше през половината време, питаше се дали собствените му очи не са го измамили.
— … а и вече обсъждахме дали ако богът е бил убит от някой под негово командване, не е все едно че той е нанесъл гибелния удар — добави неуверено.
— Детството му не съвпада с пророчествата. Светлоносеца трябва да дойде отвън, да не бъде сред призваните или нещо подобно. Пасва обаче напълно на едно копе… на човек, смятан отначало за копеле, когато е дошъл от Тирея. И това ако не е да си „извън призваните“, здраве му кажи. Гавин Гайл е син на Андрос. Израснал е тук. Възпитан е да поеме властта. Това пък ако не е да си един от призваните…
— За тази част не ми беше казал! — оплака се Кип.
— Аз съм черногвардеец, а не луксиат. Ако искаш да разнищваш пророчествата, трябва да отидеш при… Всъщност тъкмо при тях не бива да отиваш. Дори не съм сигурен дали и Куентин трябва да чува такива разговори между нас.
— Куентин ли? Защо?
— Очаквах да ти е ясно. Все забравям, че си израснал в Тирея.
— И защо да не говоря с луксиатите?
— Защото ако сега е настъпило времето да се върнем към истинската вяра, значи луксиатите са оплескали всичко толкова зле, че самият Оролам се намесва, за да оправи бъркотията.
— А не би ли трябвало да ликуват от намесата на Оролам? Нали са луксиати…
— Трошач, възможно ли е да си толкова наивен?
— Те служат на Оролам! Това е призванието им! — заинати се Кип.
— По-тихо!
— Съжалявам, капитане.
— И ние — черногвардейците, сме призвани да не допускаме покушения. Това не означава, че ги предвкусваме.
— Говориш за съвсем друго нещо — възрази Кип.
— Колкото по-голяма власт имаш, толкова по-недоверчиво си настроен към онзи, който идва да ти я отнеме. Имало е вече самозвани Светлоносци. Ако се изтърсиш от някой пущинак без неоспорими доказателства, че си този, който подозираме в тебе, няма ли изведнъж да се окаже, че стоиш пред ръба на поредния разкол? Трошач, вече се опитваха да те убият. Според тебе кой е пожелал смъртта ти?