„И дядо ми опита веднъж, но отрече за останалите.“
— Кой друг дори би могъл да знае, че съществуваш? — напомни Круксър. — Не ми се вярва, че Цветния принц изобщо би се занимавал с тебе, когато ти се появи за пръв път тук. Ти по-скоро му направи услуга, когато уби крал Гарадул и той оглави бунтовниците.
— Благодаря, че ми напомни.
— Ако не е той, Трошач, кой друг остава?
„Орденът на Разбитото око? Но те не са ли само наемници?“
Ако Кип нямаше наоколо други незнайни врагове, вероятно именно луксиатите бяха опитали да се отърват от него. И все пак… Луксиатите?!
— Същински ад… — измърмори той.
Още врагове. И тогава стряскащо осъзна, че чува такива цинични възгледи за Магистериума не от кого да е, а от Круксър.
— Капитане, това не подкопава ли вярата ти… тоест… ако луксиатите наистина са убили Лусия?
Круксър се извърна.
— Моята вяра не се опира на хората.
Кип не знаеше какво да каже, но това не го бе възпирало досега.
— Е, щом няма да стана черногвардеец, според тебе за какво трябва да използвам времето си с вас?
— Научи се да убиваш. Научи се да водиш. Научи се да разпознаваш приятелите си и ги дръж толкова близо до себе си, че всеки изстрелян куршум от мускет да улучи някой твой приятел, а не тебе.
— Но… но това е най-ужасното отношение към приятелите…
— Трошач, ако станеш Цвят или Призма, вече няма да си само наш приятел. Това важи хилядократно за Светлоносеца. Преди всичко ще бъдеш наш предводител. Правилно и праведно ще бъде да умираме за тебе. Такова е предназначението ни.
Изведнъж Кип пак се озова в онзи шкаф, а плъховете го гризяха, гризяха. Само че сега бяха грижи, тревоги, бреме — хора, които можеше да предаде неволно. Хора, които щяха да умрат, ако сбъркаше. И хора, които щяха да умрат, ако успееше. Гадеше му се, задушаваше се, сгорещяваше се, вледеняваше се.
— Ако знаеш, че съм готов да умра за тебе, как ще живееш, за да бъдеш достоен за такава саможертва? Живей така — каза Круксър.
— Просто е, а? — ехидно подхвърли Кип.
— Просто е. Но не е лесно.
Поседяха мълчаливо още няколко минути. Кип се правеше, че размишлява съсредоточено, но притискащата го идея беше толкова необхватна, че не би понесъл някой да го гледа и да се пита дали я е проумял. Затова се гърбеше и се преструваше, но се чувстваше унил и тъп.
Когато станаха, попита:
— Да вървим ли по техния маршрут до сборния пункт, за да видим всичко наред ли е, или ще отидем направо?
— Хайде да отидем направо. Те се измъкнаха, без да ги проследят.
45.
Преди третата пресечка Тея усети, че не се е изсулила незабелязано. Макар да си въобразяваше, че остава невидима за хората наоколо, някой вървеше подире ѝ. И в това както във всичко друго си имаше хитрини, но черногвардейците се учеха старателно да откриват дали ги дебнат. Затова Тея подбираше грижливо пътя си през кварталите. След като с Големия Лео тръгнаха в различни посоки, отначало вървя бързо. Не подтичваше, а крачеше като човек с неотложна работа. И на петия завой вече не се съмняваше, че някой я следи.
Странно. Сто пъти по-лесно беше да следят Големия Лео. А може би очакваха той да е много по-предпазлив. Или се страхуваха от него. Или може би някой се прокрадваше и след него.
Онзи, когото нарочи за свой преследвач, беше нисък. Дрехи на работник, опъната назад тъмна коса, проскубана брадица с евтини мъниста. Държеше сгънат петасос. Ту го слагаше на главата си, ту го сваляше, за да не се набива прекалено на очи. И това беше една от хитрините.
Не се озърташе в търсене на ориентири, значи познаваше тези квартали. Когато Тея забави крачка и тръгна в посоката, откъдето бе дошла, сякаш вече се бе уверила, че не я заплашва нищо, той продължи да върви след нея.
Можеше само да се радва, че бе излязла в града с цялата група.
Потискаше усмивката си, когато се насочи към резервното място за засада. Круксър бе измислил това и тя се гордееше с находчивостта му. Отначало си мислеше, че толкова прямо и добро момче като него е неспособно на коварство. Гос и Винсен се бяха притаили на онова място, за да обезвредят преследвачите. Феркуди трябваше да е изостанал на минута зад нея, за да се притече на помощ при нужда. Даелос щеше да помага на Големия Лео. Кип и Круксър също щяха да ги подкрепят, ако имаше признаци, че някой следи Лео.
Според нея си бяха разпределили работата правилно. Никой враг не би пратил друг освен способен боец след Големия Лео. И все пак сега тя трябваше да разчита на двамата, които най-рядко я възхищаваха с нещо или показваха, че може да им се довери — Гос и Винсен.