Въпреки всичко беше грешка. Ако си се покатерил по въжето до горе и ръцете ти се хлъзнат, само се спускаш малко. Но ако се държиш за края на въжето, падаш… а Гавин вече беше близо до дъното.
Красивите гледки се сменяха пред очите му и си оставаха мъртви за него. А когато каруцата потегли нагоре по хълма Джакс, някой забеляза, че очите му са отворени. Провървя му — вместо да го цапардосат по главата, само метнаха одеяло върху него. Случва се хората да те изненадат с благост, когато най-малко я очакваш от тях.
Може би около час по-късно, след като го преведоха през много врати все още с одеяло на главата, го вкараха в килия и чак тогава му позволиха да вижда какво има наоколо. Скоро се отвори врата и влезе една жена.
— Ти си наложила волята си на онзи речен делфин — каза ѝ Гавин. — Хитро измислено.
Ейрени Маларгос не го удостои с отговор. Макар че му оставиха одеялото, той знаеше, че е в тъмница, и това му стигаше да предвиди какво го очаква.
— Е, такава магия се наказва със смърт, но не може да се отрече, че е хитроумна — добави Гавин.
Но тя не продумваше. Ейрени Маларгос нямаше руса коса с рядко срещан оттенък като сестра си. Нейната коса беше кестенява, падаше права като завеса до брадичката ѝ и понякога закриваше половината лице. Освен това Ейрени не можеше да притегля. Не се отличаваше и със съблазнителните извивки на сестра си, макар че това беше трудно да се прецени, защото носеше мъжки панталон и туника. Приличаха си обаче по сърцевидните лица, а на Ейрени беше присъща и решителност, с каквато Тизис не можеше да се похвали.
— За тебе всичко опира до магията, нали? — каза тя накрая. — Щом човек изтика някой Гайл от това, в което е силен, ставате жалки. — Поклати глава. — Как успявате да водите света… с това? Ние обучихме делфините. По трудния начин — с лакомства, с обич, с упоритост и твърдост.
— Най-вероятно ме лъжеш, но мога да се възхитя на праведното ти възмущение — отвърна Гавин. — Прозвуча много убедително.
Той спусна краката си от нара и се опита да стане. Болката в ребрата му спря дъха. Спукани ребра. Все пак го бяха превързали и измили, докато е бил в несвяст. Може пък да имаше шанс. Вдиша няколко пъти внимателно и се изправи. Има трудно доловими нюанси в съотношението на силите ако седиш когато другите стоят, или ти стоиш когато те седят. Или ако правиш обратното.
Той беше по-висок от Ейрени Маларгос, а плътта говори на свой език. Предимството в ръста и мускулите, смекчено от привлекателното лице, обикновено подкопаваше сериозно съпротивата на човека отсреща.
Дори жените, които си падат по жени, харесват симпатични мъже.
Ейрени сви вежди и това му подсказа, че постига нещо. Разбира се, привлекателната външност открехва вратите само мъничко. Особено вратите на килии.
— Може ли да попитам — започна Гавин, — защо се озовах в килия? Моля да ме извиниш, ако се държах неприятно. Усещам силни болки. Това изтощава любезността.
Трепна от движението, макар че се усмихваше. „Гавин, само гледай да не преиграеш.“
Тъмницата всъщност не изглеждаше особено зловеща. По-скоро приличаше на подземие, в което са преградили няколко килии. Тук беше сухо и не личеше да има плъхове, което означаваше, че има котки. Не се виждаше обаче козина, нито смърдеше на котешка пикня — явно имаше и хора, които се грижеха за чистотата. Ако можеше да съди по яките греди на тавана, намираше се в подземните етажи на голямо имение. Да, просторна богаташка къща в някой от най-хубавите имоти на хълма Джакс. Едва ли можеше да е другаде освен в имението на Маларгос.
Тоест беше съвсем близо до собствения си дом. Родът Гайл още имаше имение тук, въпреки че Гавин не бе идвал от години. Маларгос им бяха съседи на хълма Джакс. Е, имението на Гайл беше на малко по-хубаво място.
И този факт несъмнено си оставаше трън в задниците на Маларгос. Само допреди поколение Гайл притежавали ивичка заблатена земя. Родът напирал към повече власт, обединил семейства по двата бряга на реката… но лош обрат им оставил само владенията в Кървавата гора и онова мочурливо парче земя. Андрос Гайл обаче се опрял на него и успял да стане Червения, представляващ Рутгар в Спектъра. И с придобитата власт се преборил да завладее най-добрия имот на хълма Джакс, за който сигурно ламтели и Маларгос след упадъка на рода Малтеос.
Гайл не живееха постоянно тук, дори се отбиваха рядко. Андрос просто бе задоволил самолюбието си. Някои казваха, че и сатрапата няма толкова хубаво имение, а тя трябваше да приютява в своя дом и онези, чрез които осъществяваше властта си. Но ето че Гавин бе попаднал накрая тук. Беше обиколил едва ли не целия свят, за да се върне… в килия.