Ейрени мълча дълго, само се взираше в него. Той се стараеше изражението му да остане приятно безлично, като разчиташе на нищожната вероятност накрая тя да заяви, че е станало недоразумение. Както бе казал един стратег, ако искаш врагът ти да се бие до смърт, отрежи му пътя за бягство, но ако искаш да отстъпи, остави му свободна поне една посока. На младини Гавин предпочиташе да отрязва пътищата за бягство, харесваше му да господства, да мачка и да унищожава, дори ако така рискът от поражение нарастваше.
Ейрени даде знак, който той не забеляза, и по един коридор я доближи слуга. Носеше копринени ръкавици. Подаде на господарката си чаша с питие върху поднос от електрум. Нямаше втора чаша на подноса.
Тя отпи. Намръщи се.
Гавин надуши миризма като от прегорял торф и ферментирала пот на великан. Дори му олекна, че няма чаша и за него.
— Какво означава победата за тебе, Гавин Гайл?
— Моля? — учуди се той.
— Какъв е твоят план? Очевидно е, че си бил роб на галера. Раните на китките ти още не са зараснали, значи си бил окован допреди по-малко от две седмици. Белезите по гърба ти още червенеят, но са зараснали, значи са те налагали с камшик през последната година, но не и през последния месец. Ако си се бръснал за последен път, когато още си бил свободен, може да си бил роб през последните шест месеца. Тоест във времето след битката при Ру. Убедена съм, че през цялото време, докато си се трудил на веслото, си кроял някакви замисли.
— Може би всички мои кроежи са били само как да си върна свободата. Повечето роби не успяват да се отърват само за шест месеца.
— При повечето роби не идва мой братовчед, за да ги освободи.
— Значи… хъм, знаеш и за това? — промърмори Гавин.
— Той ни изпрати съобщение още щом вашият кораб влезе в залива.
О, момчето имало огледало. Затова Ейрени е изпратила веднага галера, която да извади Гавин от реката. Огледало… А Гавин дори не помисли за това.
„Тъкмо дреболиите те провалят.“
— Какъв глупак си само — отбеляза Ейрени и опразни чашата наведнъж. — Говорих с него снощи. Знаеш ли, че той направо се е захласнал по тебе? Тези легенди, с които си се окичил… Той вярва на всичко. И си мисли, че когато те е намерил на онази галера, самият Оролам го е изпратил, за да те спаси. Така му било писано. Още е млад, а и нямаше силни мъже до него, докато растеше, нали разбираш. Издигнал те е на пиедестал.
— Той е добро момче. А и няма още дълго да бъде момче — искрено каза Гавин.
Друга чаша със същото питие се появи в ръката ѝ, но тя изчака слугата (който дори не поглеждаше към Гавин) да се отдалечи, преди да продължи.
— Знаеш ли, че ако му беше казал честно защо не искаш да припариш до Рат, той сигурно щеше да обърне гръб на целия си род и да тръгне с тебе? Но ти си лъжец. Плашливо човече, което се обгръща в легендите за себе си като в наметало. Но под всички тези покривала, Гавин Гайл, ти си кух. Той би се опълчил дори на мен, а аз му бях и майка, и баща. Разбираш ли? Дори сега трябва да съм много предпазлива с него, за да не му хрумне да те спасява или да измисли друга глупост. Ще внимавам. Няма да допусна да се обвърже с тебе. И ти няма да дочакаш помощ от него.
— Нима ще запушиш и устите на хората от цял кораб? — попита Гавин.
Това не ѝ хареса, но тя отсече:
— Може да бъде направено. Но още не съм решила дали се налага.
Имаше само един начин да си осигури мълчанието на сто двайсет и двама мъже. Явно не ги пускаше да мръднат от галерата и умуваше дали да ги убие. Колко дълго би могла да храни толкова затворници, без да се разчуе? Колко време би минало, преди някой от тях да си спомни как той каза, че е Дазен, и да размени това сведение срещу свободата си?
— Да се върнем на първия ми въпрос — настоя Ейрени. — Какъв е твоят план и как възнамеряваш да го осъществиш?
Той не отговори, но дори мълчанието не можеше да скрие напълно истината от тази жена.
— Защото и аз имам план — каза тя без дори помен от любезност. — Да науча какво си намислил, а после да ти позволя да го постигнеш, ако ти стигат способностите.
— Но?… — подкани я той недоверчиво.
— Да, има и „но“.
Ейрени се усмихна и големите ѝ зъби лъснаха като надгробни плочи на слънце. Пръстите ѝ стиснаха прътите на решетката, но устните ѝ се изкривиха гнусливо и тя отдръпна ръцете си от влажното желязо. Потърка пръсти и се озърна. Един слуга се появи тутакси и ѝ подаде кърпичка. Ейрени я взе и му махна да се отдалечи.
— Гавин Гайл, искам да знам какъв е твоят план. Искам да знам как си представяш победата, за да се погрижа, когато я постигнеш, ако ще и да изглежда невероятно, тя да има за тебе вкуса на вода в устата на удавник.