— Това звучи доста зле — отбеляза Гавин уж озадачено, но и малко снизходително.
Очите ѝ блеснаха, но тя само разкърши рамене и си допи чашата.
— Гавин Гайл, какъвто ще да си, нито си доверчив, нито си тъп. Все нещо си намислил.
— Държиш се толкова заплашително, а очакваш да ти кажа? В кой побъркан свят ще се случи това?
— В този — нашия.
— Да, виждам, че си вярваш. Само че трябва да убедиш и мен.
— Ако не ми кажеш, ще те убия. Още сега.
Каза го с глас, натежал от обида и готовност да убива без особени угризения. Глас на жена, която вече е убивала и не вижда в това нищо особено. Гавин си мислеше за галерата, пълна с хора, които можеха да загубят живота си по нейна заповед. Можеше ли да ѝ се размине безнаказано такова злодеяние? В Рат? Не му се вярваше. Но нито той, нито бившите роби щяха да имат някаква полза, ако Ейрени ги погуби, а след това я сполети разплата. Имаше значение само дали тя е убедена, че нищо няма да ѝ се случи, или пък това изобщо не я вълнува.
— Не е много находчиво като довод — укори я той.
Ейрени дори не се усмихна. Неговият чар не струваше и пукната пара̀ тук.
— Не искам да чувам нито дума от тебе — сопна се тя, — освен ако не е…
— Ти наистина би трябвало да…
— Ти вече наруши условието. И не смей да ми казваш какво трябва и какво не трябва да правя. Няма да изтърпя да ме прекъснеш още веднъж.
Гавин млъкна.
— Хайде, провери дали говоря сериозно — подкани го Ейрени. — Само една дума.
Вторачи се безизразно в мъжа, пред когото бяха треперили сатрапи и Цветове, и Гавин видя, че тя наистина се надява той да си опита късмета. А Ейрени се разсмя, сякаш само се бе пошегувала.
— Ха! Ако можеше да се видиш отстрани, Гавин Гайл!
Той се подсмихна неуверено.
— Всъщност ще е добре, ако можеш да се видиш — продължи тя и се огледа театрално. — Но не забелязвам тук огледала. Хъм, знаеш ли… Познавам един майстор на изтезанията — според хвалбите му можел да изтръгне нечие око така, че жертвата да види собственото си лице. Дали да не опитаме?
В корема на Гавин сякаш пропълзя змия и той изпита отново онзи страх, с който се изправяше срещу разкъсали халото притеглящи по време на войната и погледът му срещаше напиращото в очите им безразсъдство — те бяха способни на какво ли не. Помнеше един със запален фитил, който искреше и пращеше насред бивак, пълен с бурета барут. Мъжът си тананикаше разсеяно, а в тясната пещера се бяха сврели Дазен и още четиристотин души, за да се скрият от обикалящите патрули на неговия по-голям брат. Никой не можеше да се измъкне оттам, без да го усетят съгледвачите, тоест би обрекъл на гибел всички. Но ако безумецът опреше фитила в някое буре, повечето хора в пещерата щяха да умрат. Гавин — тоест Дазен по онова време — го убеди да угаси фитила. Кротко, без да прибягва до магия.
Той помълча, за да проличи дали Ейрени наистина задава въпрос и така му позволява да говори.
— Сигурен съм, че ще бъда печална гледка за собственото си око.
Веждите ѝ трепнаха, но тя не се усмихна.
— Тоест благодаря, нямам желание да опитам — добави Гавин.
— Въпросът е прост, Гавин Гайл, а аз не съм глупачка, готова да се поддаде на повърхностното ти обаяние и на усмивката, от която жените са овлажнявали между краката на десет левги околовръст. Ако не ми кажеш цялата истина, ще умреш. Ако ми я кажеш, ще се постарая победата ти да бъде почти невъзможна и напълно безполезна. Е, какво ще кажеш?
„Ще кажа, че си шибана слабоумна и ми се иска да забия наточена лъжица в шията ти.“
— Значи искаш да научиш моя план, за да го направиш почти неосъществим, но не и напълно немислим?
— Да, а накрая ще направя всичко по силите си твоята победа да остане безплодна. Виждаш ли, Гавин Гайл — аз вярвам в тебе.
Тези повторения на името му го лишаваха от спокойствие също като нейния тежък, преливащ от омраза поглед.
— Може би времето, прекарано на галерата, те е лишило от остротата на ума — укори го Ейрени. — Да речем, че си мечтаеш да създадеш род от сатрапи, Цветове и Призми. Аз ще те пусна да си тръгнеш, вместо да те убия. Само че ще ти отрежа единия тестис, а другия ще ударя зле. Ти ще продължиш да живееш с надеждата, че все още можеш да станеш баща на синове. Но дори да се случи това, на смъртния ти одър ще те осведомя, че съм скопила сина ти. Сега проумя ли?
— Изглежда, имаш причина да си ми ядосана — подхвърли Гавин.
Тя се загледа в пода и поклати глава, сякаш не вярваше на ушите си. А после се засмя.