— Ти… тоест всички ние убихме човек при самозащита — поправи я Кип.
— И каква е разликата? Мъртъв е! Оплесках се!
— Ние сме бойци, Тея — напомни ѝ той, все едно говореше с глупаво дете. — В това е същината на задълженията ни.
— Знам! Знам… — Тея огледа останалите и тръсна глава. Започваше да вреди на групата. Най-добре беше да си затвори устата.
— Както и да е. Ще се оправя. Феркуди, може ли вече да ми метнеш тая шибана кърпа?
— Ще я получиш, като се избърша, кучко — сопна се Феркуди.
Обикновено беше добродушен, но вкиснеше ли се, ставаше същинска гадина.
Кип скочи толкова пъргаво, че Тея не можа да повярва. Награби Феркуди за предницата на туниката, вдигна го от пода и притисна гърба му в стената.
— Тя е моята партньорка. Тя е от твоята група. Знам, че и ти си разстроен. Но… Недей!
Стъпалата на Феркуди не докосваха пода… а той беше едно от най-едрите момчета. Ама че работа. Кип ставаше силен.
Кип го пусна.
— Кърпата. Моля те.
Феркуди даде кърпата, извърна се и избоботи:
— Извинявай.
— Кажи го на нея.
— Извинявай, Тея — със същия тежък глас каза Феркуди. — Не исках да съм такъв… тъпанар.
— Ще ти го върна тъпкано на тренировките — обеща Тея и го тупна по ръката, без много да си мери силата.
Харесваше Феркуди, само че този път бе успял да я вбеси. Но пък не ѝ се разправяше с него точно сега. Кип ѝ подаде кърпата.
— Та какво казваше?
Тя дръпна кърпата от ръцете му сърдито, което беше незаслужена грубост. Само се ядоса още повече на себе си.
— Трошач, не ми додявай. Не си ми баща.
Не беше справедливо да говори така. Зарадва се, че той я защити, но изведнъж гневът ѝ лумна, сълзите също напираха.
— Така е, не съм. Но вече съм убивал. Хайде, изплюй камъчето.
Тея почна да си бърше ръцете. Вторачи се в пръстите си, в кърпата, съсредоточи се върху задачата.
— Ами ако… ами ако те са прави? Говоря за Кървавите халати.
— Всички са за ада — отсече Винсен. — Да ги изтребим, а Оролам да решава какво да ги прави нататък.
Тя вече бе чувала такива приказки, но звучаха като детинско перчене. Винсен обаче говореше сериозно.
— Не — каза Кип. — Тея, чуй ме… Те са прави, разбира се.
— Какво говориш? — обади се Круксър за пръв път.
Оставяше другите в групата да се разберат помежду си, но Тея долови, че той няма да позволи разговорът да се отплесне към ерес.
— Тея, никой не твърди, че Хромарият е безупречен. Налагането на законите си има цена и всички я виждаме. Хромарият има власт и на някои места злоупотребява с нея. Такива сме си хората, ако още не си проумяла. Но и беззаконието си има цена. Аз израснах в Тирея, която е толкова близо до рая на беззаконието, проповядван от Кървавите халати, колкото можеш да си представиш. Но в Тирея нямаше нищо райско. — Кип се подсмихна презрително. — Помисли за Черната гвардия. Помисли за нейните предводители. Командир Железни може и да е най-свестният човек, когото познаваме. Стражеви капитан Кинжала — много добър човек. Малко лишен от въображение…
— Трошач, не можеш да… — прекъсна го Круксър.
— Мога, разбира се! — възкликна Кип. — Ние сме черногвардейци! Не се боим от истината! Забрави ли? Да, малко лишен от въображение, но усърден, трудолюбив, верен до смърт. Превъзходен заместник на командира. Загубихме стражеви капитан Белодъб, но и тя беше напълно подходяща за работата си. Стражеви капитан Темпус? Малко си пада книжовник, но е схватлив, по-добре ръководи в мирно време, отколкото води в битки, обаче е способен човек. Стражеви капитан Берил? За офицер тя малко прекалява с дружелюбието, но си върши работата добре. Блънт? На него пък не му достига дружелюбие, но и той си върши работата добре. Ако трябва да преценя по-старшите групи от нас, възхищавам се на повечето от тях. А като гледам нашата, не мога да се сетя за по-свястна. Прав ли съм, капитане?
— Затова се отказах от повишението — тихо отговори Круксър. — Това поне е едната причина.
И Тея, и останалите знаеха другата причина, защото важеше и за тях — Светлоносеца.
— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита тя Кип.
— Ако Круксър не беше готов да рискува изхвърляне от Черната гвардия, сега и Ейрам щеше да бъде в тази група. А той беше мръсник и въпреки че имаме толкова способни предводители, беше на косъм да се промъкне. Може би щяха да разберат що за твар е, преди да положи последните обети, но на Черната гвардия толкова ѝ липсват хора, че се съмнявам в това. Може би само година по-късно щеше да бъде пълноправен черногвардеец. И то като знаем, че в Черната гвардия почти всичко се прави както трябва. И някои от онези, които бяха приети, не са чак толкова безупречни. Опитваха се да изнудват или да подкупят някои от нас. Защо? Защото сме силни и скоро ще бъдем още по-силни, защото имаме каквото други искат. Някои от нас се препъват, други сред нас са си гнили до мозъка на костите, макар че имаме какви ли не предимства, нали? Уважават ни, плащат ни добре, имаме всичко необходимо, отделят ни достатъчно внимание, Хромарият ни дава най-доброто, с което разполага… и въпреки това сред нас има слабост, алчност и предателство.