— Не е чак толкова зле — възрази Феркуди.
— Напротив — не отстъпи Кип. — Още не ти се е налагало да се сблъскаш с това.
— Никой не се е опитвал да ме изнуди или да ме подкупи.
— Ферк… — Кип го изгледа с досада. — Не са се опитвали, защото си мислят, че си прекалено тъп, за да те подкупват, и прекалено непредсказуем, за да те изнудват, а и прекалено приказлив, за да те омаят тихомълком. За първото грешат.
Феркуди примига като куче, което някой е пернал по муцуната. А Кип продължи, без да се запъне:
— Не това е важното в случая. Ако в толкова малка общност с такова богатство, добри предводители и всички предимства като Черната гвардия може да има покварени хора, как да очакваме, че несравнимо по-голяма и по-могъща общност, разпростряла се из всички сатрапии, и то с лоши предводители на някои места, ще бъде по-добродетелна от нас?
— Говориш за Хромария — каза Тея.
— Да.
— Аз пък очаквам това, защото полагат клетви пред Оролам — чак сега се обади Големия Лео. — Защото те са десницата на Оролам на земята. Не бива да изменят на такова свещено призвание.
— Прав си, не бива — съгласи се Кип. — Хората не бива да погазват клетвите си.
— Но го правят — вметна Феркуди.
Все напомняше очевидното. Понякога обаче и това е полезно.
— Кървавите халати са лъжци, водещи след себе си наивници — натърти Кип. — Не желаят да спазят клетвите, които са положили — щом се превърнат в опасност, да приемат безропотно края си. Те са страхливци и предатели, затова говорят, че клетвите нямали никакво значение. Искат да наложат властта си над останалите, затова заявяват, че Хромарият несправедливо налага властта си над тях. Хромарият твърди, че всички са равни пред взора на Оролам, а нашите сили и преимущества ни правят още по-задължени слуги на общността, в която живеем. Не се възхищавам на магистра Кадах, но поне за това е права. А според Цветния принц притеглящите по самата си природа били над другите хора… обаче обещава, че щял да отмени робството. Я вие ми кажете — ако смятахте, че притеглящите са над другите, щяхте ли да отмените робството?
Всички в бараката мълчаха. Накрая Круксър каза:
— Нуждаел се е от армия. Идваше от Тирея и трябваше да мине през рудниците в Лаврион, където има десетки хиляди роби.
— Всявай раздор сред враговете си — каза Даелос. — Войски, които се тревожат какво могат да направят робите им, докато те отсъстват, няма да се отдалечат много от домовете си.
— Разберете, че каквото и да прави Цветния принц, винаги е в името на властта. Така ще знаете причината за всичко сторено от него — добави Кип.
— Не може да е чак толкова просто — възрази Тея. — Иначе защо ти го виждаш, а другите — не?
— Защото съм лош човек и разбирам как мислят другите лоши хора — отговори Кип.
Това пък какво трябваше да означава, да му се не види? Комплименти ли си просеше?
Но той продължи:
— Не съди за човека по собствените му приказки какви са неговите идеали, а по постъпките. Помисли какво направи досега Цветния принц. Те са злото, Тея. Те са лъжци и убийци. Това не означава, че всичко сторено от нас е правилно. Нито че и нашият дом не се нуждае от пълно прочистване. Само че според мен не е нужно да го изгорим до основи, за да го прочистим.
Феркуди закима.
— В моя край казват: „Ако кучето ти има бълхи, това не е причина да пуснеш вълк в къщата си.“
— И баща ми казваше нещо подобно, но за съпругата, пъпките, постелята и курвата — подхвърли Винсен.
— Не се съмнявам, че го е научил от собствен опит — ухили се Гос.
Феркуди се засмя с всички, после си призна:
— Май не схванах.
— Ами една от ония шеги, Ферк… — проточи Гос.
— А-а, като я обясниш, вече не е смешно — каза Феркуди.
Не му беше за пръв път.
— Трошач, наистина ли мислиш, че е толкова просто? — попита Тея, която не ги слушаше.