А безпрекословната заповед на промахоса задължаваше Черната гвардия да ги обучава. Все едно сам да се изкормиш с ръждив нож.
Фиск плю към Бялата гвардия, обърна им гръб и каза на новобранците:
— Днес имаме специални занятия.
От няколко седмици имаше почти само специални занятия, а и офицерите не упорстваха много в преструвките, че обучението продължава. Най-добрите сред новоприетите вече не полагаха последни обети като пълноправни черногвардейци. Командир Железни не искаше и на тях да бъдат възлагани задачи като подготовката на Бялата гвардия.
Някои черногвардейци пътуваха със свои задачи — едни търсеха Гавин, други изчезваха за дни или седмици, а когато се връщаха, трябваше да спазват клетвата за мълчание. И все пак в Черната гвардия се разчуваше какво са вършили. Търсеха цветна напаст. Казваха, че все някъде има средоточия на всеки от седемте цвята. За Кип това означаваше, че пак ще се сражават срещу богове.
Завърналите се говореха за странни гледки и чудати явления, на които се натъквали. Един се върна с малък гущер от Аташ, където наричали животинчето пясъчен дракон. Новобранците си казваха, че по-скучен дракон не може да се намери. Нито бълваше огън, нито вършеше нещо интересно, но когато го убиха, успяха да го запалят без никакво друго гориво и трупът не угасна три денонощия. Незнайно как тези твари насищаха телата си с червен луксин също като дървото атасифуста някога. А това беше първият открит пясъчен дракон от много години.
В Рутгар разказвали за равнините, които в този сезон трябваше да са посърнали и кафяви, но се раззеленявали отново в огромни звезди с девет лъча. Възможно беше да е дело на изменници сред зелените притеглящи, които искат да се разнесе славата на Цветния принц. Но двама черногвардейци бяха видели такава звезда и според тях била твърде голяма, за да я сътворят дори трима или четирима зелени притеглящи заедно.
В Пария една група се натъкнала на град, където половината кладенци били пълни с оранжев луксин. Старейшините се заклели, че наблизо не са се мяркали оранжеви притеглящи. А седмица по-късно луксинът просто изчезнал.
Имаше още по-щури слухове — огнени бури в Тирея, където вместо мълнии от небето падали огромни пламъци заедно с дъжда, суграшицата и снега. В Аборнея в земята зейвали огромни ями. Край Перикол морската вода кипяла. Животни се държали странно и дори растения сякаш действали по своя воля. Невъзможно беше да пресеят истината от глупостите, а скоро много книги, които бяха пред очите на групата им в забранените библиотеки, изведнъж станаха недостъпни. Книжници, подбрани лично от Андрос, нахълтваха, събираха цели наръчи томове и свитъци и ги изнасяха, без да продумат.
И през цялото време войната продължаваше. Врагът настъпваше. Други се биеха вместо тях в далечни земи.
Когато всички се строиха, Фиск каза:
— Днешната задача на всяка група е да отиде на кейовете при Източния залив. Там ще бъдат прочетени Списъците. Тръгвайте.
И млъкна.
— И какво, сър? — обади се една от стрелците с лък — Керея. — Какво да правим?
— Ще слушате. Имаше ли нещо неясно в заповедта, която чухте? Тръгвайте!
Всички тръгнаха.
— Това пък какво беше? — не се стърпя Феркуди още преди да доближат Стеблото на лилията.
Круксър гледаше навъсено. Не отговори. Кип реши да постъпи като него и също не отвори уста. Знаеше предварително какъв урок им предстои, но защо да притъпява въздействието му върху онези, които не се досещаха?
— Ще отидем на бегом — реши Круксър.
Тичаха леко по покрития мост, огрян от изгряващото слънце. Кип направи две открития. Първото беше, че вече не се обърква от чудесата на магията, които виждаше на тези острови. Да бяга в тръба от луксин на равнището на вълните някак си се превърна в нещо нормално за него. Непохватния селяндур вече го нямаше. Не преливаше от увереност обаче, че това е само за добро. Безброй жители на двата Ясписа всеки ден виждаха магии, каквито един тирейски градинар никога нямаше да зърне. И всеки ден се разминаваха с хора, които впрягаха за свои цели самото дихание на Оролам. Целият свят се въртеше около Ясписите, само че Ясписите не бяха целия свят.
Освен това откри, че няма и следа от нападението на морския демон, който за малко не бе разбил моста. Всъщност никой не бе виждал морския демон след Деня на светлината и мрака, нито черния кашалот. Всичко бе разчистено веднага, мъртъвците бяха отнесени, а и никой от тях не беше сред познатите на Кип, нито сред познатите на познатите му. Все едно изобщо не се беше случило.