Когато глашатаят млъкна, останаха тишината и плачът, зашеметени приятели отвеждаха покрусените.
На Кип му идеше да им се разкрещи: „Да не си мислехте, че е игра?! Когато умираха тирейци, беше вълнуващо, но сега изведнъж стана сериозно, така ли?!“ Намрази ги за миг, но това отмина и мъката им потисна и него.
Не беше победа за никого, че се научиха да плачат заради войната. Никой не печелеше от това, че научиха що е загуба.
Глашатаят обяви къде на площада ще бъдат разлепени списъците на мъртвите от всяка сатрапия и слезе от пиедестала. Не каза нищо повече.
Не обявиха победи в битките, нито дори успех в спирането на вражеското настъпление. И това заедно с броя на имената увери Кип, че е имало само разгром.
— Ето защо… — запъна се Круксър и всички се вторачиха в него. — Ето защо трябва да сме най-добрите.
49.
Тея пак вървеше след Убиеца Шарп в друг квартал. Поне този път в мразовитата зимна нощ нямаше мъгла. Не че това ѝ помагаше много да се чувства по-добре.
— За цепенето на светлината… — каза му тя.
Изпитанието предстоеше тази нощ, тревогата и опасенията тежаха като буца в корема ѝ.
— Въпрос ли ми зададе?
— Не мога да разбера. Не, разбирам нещо. Призмата няма нужда от очила. За него е удобно, сигурна съм, но аз съм монохромен притеглящ, а за парил очила не са нужни. Дори ако можех да цепя светлината, на какво щеше да прилича?… Все едно съм най-ловкият жонгльор във всички сатрапии, но нямам ръце?
— Точно така.
— Наистина ли?
— Не.
Влязоха в къща с тъмни прозорци насред Невестулков камък, дадоха им робите с качулки и ги въведоха в мрака.
— Съблечи се гола.
Гласът беше басов, променен нарочно, закачулената фигура — само по-плътно петно в тъмнината. В почти непрогледната чернилка наоколо светлинка се процеждаше само през тъничката пролука под вратата, направо да се подмокриш от страх, но Тея вече не беше ничия робиня. Нито на Аглая Красос, нито на Кип, нито на Андрос Гайл. И в никакъв случай на страха.
— Е, научих отговора на един въпрос — каза тя на неясната фигура под многото покривала. — Няма съмнение, че си мъж.
В гласа ѝ звучаха подигравка и надменност, но не и ужас. Тази топка в корема ѝ не беше от страх, а от неувереност, тревога, враждебност, сприхавост, презрение… и позорна плашливост.
„Мамка му. Не, мамка му на този!“
— Съблечи се!
Несъмнено мъжки глас, несъмнено раздразнен и несъмнено лишен от умението да промени тембъра си, когато се ядоса. Ако не грешеше в догадката, този си падаше и по пушека — личеше по дрезгавото звучене.
— Няма да стане — заяви Тея.
Шибани аматьори. Псуваше наум, когато опитваше да си внуши, че е корава. Коленете ѝ не потреперваха от страх. В това проклето място беше ужасно студено.
„Гадост. Множко ми идва. Ако се проточи, голямо пране на бельо ме чака.“
— Непокорството ти ще бъде отбелязано. Ако изпитвах удоволствие да унижавам жени, щях да го правя с курви. Това не е изпитание на твоята добродетелност. Нито на твоята твърдост. Ще проверим как се справяш с цепенето на светлината.
Нещо в душата ѝ трепна от неочаквана надежда, но тя не се издаде.
— И трябва да съм по гол задник ли?
— Най-лесно е, когато…
— Отговорът си остава „не“.
— Когато започваш да…
— Има две възможни обяснения защо ме искаш гола. Или за да ме унижиш, да ме накараш да се чувствам уязвима, или за да задоволиш извратените си желания. Върви в ада.
— О, Тея… — Кротко и весело, но прозвуча още по-заплашително, когато произнесе името ѝ. Проклет да е. — Извратени желания ли? Да видя гола една привлекателна млада жена? В кой свят това може да е извратено? Вярно, тялото ти се закръгля малко по-късно, но забелязах промяна дори през последните няколко…
— Я си го начукай!
Беше потресена. Този я е зяпал?! От месеци? На Оролам пъпчивите топки! Как смее да говори за… Мамицата му! Няма да се притеснява още повече от тялото си заради приказките на този мръсник.
Озърна се в тъмната стая. С нищо не се отличаваше от хиляди други стаи в хиляди други къщи из по-неприятните квартали на Големи Яспис. В каква игра се бе оплела? Защо беше тук? За каква се смяташе, че се надхитряше с тези хора?
Нали бе чула Списъците? Знаеше какъв е залогът. Може и да бе имало време, когато положението на новобранец в Черната гвардия би я опазило навсякъде по света заради страха от необузданото отмъщение на съратниците ѝ.