— Какво?!
Този път беше още по-зле.
— Ако се провалиш, значи си безполезна за нас, а вече знаеш твърде много. Постарай се.
— Червено! — възкликна тя.
— По-полека. Не сме започнали. Успокой се.
— Не, исках да кажа, че не различавам червеното от зеленото. Сигурно вече знаете това! Не мога да…
— Тогава бъди по-усърдна в налучкването.
Нямаше начин да успее. Те искаха да я убият. По-добре да свали маската и да си опита късмета срещу всички.
После я обзе съмнение. При първоначалното изпитание в Хромария винаги се опитваха да сплашат всеки дисципул и дисципула, за да се знае кои цветове притеглят. Зениците се разширяват от страх. И тези ли правеха същото? Или лъжеха? Нима нямаше да им е полезна и ако е неспособна да цепи светлината?
Само че разширените зеници нямаше да ѝ помогнат, щом очите са закрити, а дори ако би имало някаква полза от нея, щяха ли да сметнат, че това надделява над опасността, която представлява за тях? „Оролам, смили се… Съжалявам, че споменах топките ти. Съжалявам, че се отнесох толкова зле към…“
Чу звън. Първо ѝ хрумна, че сигурно стои на светло по долни дрехи пред поне двама по-възрастни от нея мъже. Това не ѝ помагаше.
„Изхвърли тези глупости от главата си. Ще имаш време за отмъщение. Скрий го за по-късно, първо се погрижи за неотложното. Опитай да усетиш.“
Направи усилие да съсредоточи цялото внимание върху тялото си. Беше настръхнала и притискаше бедрата си едно в друго толкова силно, че би могла да счупи орех с коленете си — правеше го и за да се стопли, и от свенливост.
„Тея, сега притесненията само те разсейват. Дръж се както на бойното поле. Усещай кожата си. Нали умееш да оцеляваш?“
Звънчето прозвуча отново.
— Цвят? — подкани я някой.
Не можеше да е друг освен Убиеца Шарп. Тези гнусни типове искаха да я видят съблечена, нали? В каква светлина биха пожелали да я зяпат?
— Бяло — отговори тя с увереност, която не изпитваше.
Мълчание.
— Правилно — каза той. — По-скоро беше досетливост, струва ми се. Продължаваме.
Звън. Девет ада! Без никаква пауза ли щяха да го правят? „Добре, да продължим тогава. Ще се справя. Проклятие, все пак е възможно наистина да имам дарба за цепене на светлината, нали? И логичният извод е, че имам шанс да издържа изпитанието.“
Нов звън преди дори да е насочила вниманието си изцяло към усещанията си.
— Мамка му! — избълва тя.
— Това не е цвят. Какъв е отговорът ти?
Е, имаше само седем възможности. С бялото — осем.
— Синьо.
Кратка тишина.
— Много добре.
„Значи познах? Как, да му се не знае?“
Звън. В ада да се продънят всички! Що за мръсници?! Колко пъти можеше да ѝ провърви? Разбира се, ако се канеха да изредят цветовете, шансовете ѝ нарастваха всеки път. Едно към осем, едно към седем, едно към шест… Не е ли така?
„Стига си мислила. Усещай!“ Нищо. Не усещаше нищо. Звън.
— Жълто? — промълви Тея.
— Правилно.
Не пролича Убиеца Шарп да е доволен от нея. Звън.
Стига бе! Докога ще продължи този късмет? Ами докато им даде повод да я убият. Беше влязла в капан. Трябваше да се измъкне. Трябваше да смъкне проклетата маска от главата си, да притегли парил и да ги избие до последния. Трябваше да…
Звън!
— Зелено! — кресна тя.
Той дори не каза нищо. Звън.
Да, щеше да се разправи с всеки прокълнат от Оролам изрод тук…
— Червено! — изпищя Тея, без дори да чака звънчето.
— Правилно — потвърди глас до ухото ѝ. — А това?
Звън. Нещо в ледения глас я принуди да се опомни. Какво правеше? Налучкваше ли? Трябваше да помисли, да види положението си отстрани. Нямаше никаква причина да изреждат всички цветове, преди да ги повторят, нали? И за тях беше очевидно, че така ще я улеснят. Не оставаха три цвята. Оставаха всички… или нито един.
Звън.
— Свръхвиолетово — каза Тея.
Звън.
И изведнъж усети сгорещяване по кожата си. Този път нямаше нужда да гадае. Сълзите ѝ едва не бликнаха.
— Подчервено.
Той не си направи труда да потвърди. Тея знаеше, че е права. Звън.
Уж оставаше само оранжевото, но тя не усети нищо. След топлината на подчервеното, която не можеше да сбърка, разликата просто се натрапваше. Не трябваше ли оранжевото да е хладно след подчервеното? А и в самата стая си беше студеничко. Но…
— Тъмнина — отсече тя. — Тоест черно, или както ви харесва.
Звън.
— Оранжево — каза Тея. — Но сега налучквам, защото вече ми показахте всички останали.