„Прекалено дребнава съм за тази работа. Хъм, корените на косата ми обаче се нуждаят от нова боя. Още бели косми ли се появиха? Този път косата ми ще е черна.“
Очакваше първата среща днес да мине леко. Щеше да установи нов за нея контакт с човек, който не биваше да научи, че разговаря с Карис. Среща с бившата робиня Тея, станала черногвардейка. Карис бе провеждала тренировки, в които участваше и Тея. Харесваше това момиче, виждаше в нея себе си на младини. Е, да, Тея бе минала през робство и не бе направила същите грешки.
„Да, можехме да сме близначки… ако пренебрегнем слепотата ѝ за два цвята, притеглянето на парил и факта, че тя не е станала повод за война, опустошила Седемте сатрапии.“
Не можеше да отрече симпатията си към момичето, но не забравяше и за миг, че Тея е на шестнайсет. Твърде млада за бремето, което се бе стоварило на раменете ѝ. Карис знаеше как се понася такъв товар. Тея още не беше готова да ѝ поверят повече, отколкото е неизбежно. Замесила се беше с хора, които без миг колебание биха я изтезавали, за да научат за кого работи. По-добре бе да не знае, макар че Карис копнееше да бъде наставница на момичето.
„Това пък защо? Незадоволени майчински чувства? Толкова самотна ли съм?“
Шмугна се в необитаемите покои, които използваше на този етаж за такива срещи. Затвори вратата плътно. Стаята беше разделена от дебела завеса, за да не я виждат шпионите, на които възлагаше задачи и които изслушваше. Зад завесата имаше кресла, поне можеше да се настани удобно. Също и незабележими процепи в завесата, през които можеше да наблюдава. Безбройни предпазни мерки, които в миг можеха да се окажат напразни, ако неподходящият човек мине по коридора в най-нежелания момент.
Поредната проява на предпазливост — щом седна, Карис нагласи на главата и раменете си качулката на ризница така, че само очите останаха непокрити. Сигурно изглеждаше много смешно, но Тея беше проницателно момиче, а и любознателно. Не би се сдържала да не използва парил, за да научи кой е насреща. Карис още се притесняваше от способността на Тея да вижда през плат.
Е, другите ѝ дарби бяха още по-изнервящи.
Трикратно почукване и вратата се отвори, докато Карис още стягаше нашийника с малките шипове.
— Влез и седни пред завесата. Не притегляй — нареди със странен мъжки тенор.
Тялото на Тея беше напрегнато като опъната струна, в пълна готовност за нападение. Изострените възприятия бяха добър отговор на страха за една черногвардейка, но излишното напрежение забавяше реакциите.
— Предадоха ми, че трябва да се явя, за да докладвам — каза Тея уговорената фраза.
Добре, спазваше указанията въпреки страха.
— Ще докладваш, малко цвете — отговори Карис с паролата.
— Мразя цветята — отвърна Тея. — Не знаете ли? Другият ми ръководител знаеше. Впрочем какво става тук? Да, разбирам — Бялата не може да се среща лично с мен, но двама ръководители за два месеца?…
Карис затаи дъх. И друг ли имаше? За миг я обзе облекчение, че носи качулката.
— Да ви кажа още нещо — не млъкваше Тея. — Сигурно си имате сериозни причини да се криете от мен и аз се старая да не надничам зад тази завеса, макар че мога. — „Значи още не се е опитала. Иначе щеше да спомене ризницата.“ — Но да не се познаваме е опасно. Ако научат паролите, някой може да се представи за вас и да ме заблуди.
— Проникнала си в група, която с удоволствие ще те измъчва, за да научи моето име. Искаш ли да добавиш и тази тайна към товара си?
— Ще се справя и с това — заяви Тея.
Познатата самонадеяност на младите. Понякога Карис съжаляваше, че я е изгубила. За черногвардееца е добре да вярва, че всичко му е по силите. Но нали затова черногвардейците си имат офицери, а те на свой ред се подчиняват на хора, които не са от Черната гвардия.
— Може би след време — обеща Карис. — Ти вече понасяш толкова тежко бреме, и то превъзходно. Сега искам да ми разкажеш за последните случки.
Карис бе получила кратък шифрован доклад за изпълнените от Тея задачи — на хартия с луксинови нишки, за да пламне, ако я докосне чужд човек, или за да бъде изпепелена веднага след прочитане. Също като предишни доклади и този просто се появи на бюрото в нейната стая.
През процепа в завесата видя как Тея опря лакти на коленете си.
— Орденът ме подложи на изпитание. Дори не знам как го направиха. Казаха, че мога да разцепвам светлината. Значи издържах изпитанието. Обещаха да ме убият, ако се проваля.