Но не за дълго. Точките се постигаха за не повече от пет секунди. В схватка на толкова изкусни бойци една-единствена грешка стигаше за попадение.
Бяха толкова бързи, че понякога Кип не успяваше да различи кой е постигнал точката. Друг път виждаше само краткото сияние на луксин.
Железни и Трепери-юмрук не почиваха между точките, не се връщаха в средата на кръга, а само заемаха начална поза, мечовете им се докосваха за миг и двамата подхващаха схватката отново. Засега точките бяха пет на пет. Трепери-юмрук застана в готовност, но вместо да чукне със своя меч по неговия, Железни отдръпна лявата си ръка от дръжката.
Брат му кимна и също хвана оръжието си само с дясната ръка. Кип бе тренирал с такива мечове и макар че двамата мъже в кръга бяха по-високи и по-яки от него, все пак учебните им оръжия си оставаха твърде тежки и дълги, за да боравят с тях удобно само с една ръка. Боец с огромна и силна ръка като Железни запазваше големия си обсег с оръжието, но губеше от бързината си. Не особено важна загуба, ако държеше и щит, но левите ръце на противниците бяха празни.
Братята обаче започнаха двубой в стил, какъвто Кип виждаше за пръв път. Не държаха мечовете с една ръка. Допираха оръжията с левите си ръце почти по средата на остриетата. Последва чудата смесица от бой с мечове, бой с тояги и захвати за поваляне на противника. Мушкане, отбиване, подсичащи ритници. Оставаха си все така пъргави, но похватите им бяха по-силови, двамата кръжаха в неспирно движение, използваха не само върха на меча, но и острието, и дори предпазителя, навеждаха се, отклоняваха се, отскачаха с недоловима за неопитното око ловкост. Бързината им беше невероятна, но Кип вече разбираше, че вижда в какво може да разцъфтят семената на собственото му обучение. Изплъзването, ударите, завъртането на бедрата за допълнителна сила в замаха.
Забързан трясък на бамбукови пръти. Трепери-юмрук се изви на една страна, върхът на меча му беше отбит ниско встрани… но той само се подготвяше да нападне. Извъртя се рязко в предишното положение, върхът на меча му мина зад коляното на Железни, после той го дръпна светкавично към себе си и нагоре.
Железни скочи, за да избегне подсичащия удар, който с режещо острие би му разсякъл сухожилията, направи задно салто, но преди да стъпи, Трепери-юмрук насочи меча с лявата си ръка към корема му. Железни нямаше опора и отлетя назад. Нямаше как да се задържи прав. Плъзна се по гръб извън кръга.
Да видят Железни повален беше все едно да зърнат как луната грейва по-ярко от слънцето. Новобранците се опулиха. Разбира се, всички бяха слушали за прочутата схватка между братята преди повече от десетина години пред очите на целия Хромарий. Знаеха, че като боец Трепери-юмрук е почти равен на по-големия си брат. Но оттогава той бе успял някак да стане незабележим. Дори не беше стражеви капитан, а Железни се бе превърнал в жива легенда. За него говореха, че в битката при Гаристън унищожил сам цели вражески батареи. Някои като че ли бяха готови да повярват, че може да ходи по вода. Да гледат как някой постига надмощие над него беше потресаващо. Същинско светотатство.
Но той само се изправи със скок и поклати глава, а Трепери-юмрук се засмя. Подновиха схватката. Ту единият постигаше точка, ту другият. Трепери-юмрук обаче водеше през цялото време. Железни едва изравни, когато брат му се отдръпна заднешком, но не беше достатъчно пъргав и главата му се килна встрани от плъзгането на бамбуковия меч по стоманените пръти на шлема. В истински бой острието изобщо нямаше да го докосне.
Железни сложи учебния меч на поставката и посочи Големия Лео и друг новобранец — Антеос.
— Изберете оръжия.
— Бич’хва с нокти и мечотрошач — каза Антеос.
Необичайно съчетание, защото и двете оръжия се смятаха за помощни. Разбира се, тъкмо в това беше забавлението, когато гледаха майсторите — не само да наблюдават как ще се справят в странно положение, но и какво могат да постигнат. Командир Железни неведнъж напомняше, че в хаоса на битката в ръцете им може да попаднат всякакви оръжия и трябва да победят с тях.
Големия Лео се ухили.
— Тежка верига.
Той се учеше да борави с по-големи вериги. Когато омотаваше такава верига около раменете си на пристанищен хамалин, гледката вдъхваше страхопочитание. Но оръжията с вериги бяха голяма мъчнотия, а и твърде груби. Тренировките с тях си оставаха най-опасните.
— Това е оръжие за смазване и пребиване — възрази Железни.
— Не е само за това — възрази Големия Лео.
— Лео, това е целта на атаката с верига — заядливо се намеси Тея. — Така ще накараш единия от тях да се бие с половин оръжие.