Никой не се престрашаваше да говори. Кип отвори уста и се поколеба. Круксър му кимна.
— Той е по-добър боец от вас — промълви Кип.
Железни изви вежди.
— Трошач… — Големия Лео поклати глава. — Нали преди малко видяхме как командирът победи? Както вече се е случвало.
— С хитрост! — сопна се Тея.
— И хитростите са част от битката — възрази Бен-хадад.
— Не говоря за днешните двубои — продължи Кип. — А за онзи прословут показен двубой между вас пред много хора. Онзи преди години. Тогава не е имало чудати оръжия и Трепери-юмрук е бил по-умелият боец от двама ви, но вие сте победили. Защото той ви е оставил да победите.
— Трошач — не се стърпя Круксър, — сред зрителите на онзи двубой е имало стотици опитни воини. Невъзможно е било никой от тях да не забележи нагласена победа.
„Ах, как вярва в доброто нашият Круксър…“
— При толкова изравнени сили? — Кип го изгледа. — Когато разликата е една-две точки?
— А защо би го направил? — попита Железни тихо и наежено.
— По същата подбуда, която го е подтикнала да избере името Трепери-юмрук. Не е искал да бъде предводител, не е вярвал в себе си, но е вярвал във вас. Знаел е, че хората неволно ще сравняват имената ви, без да мислят за това. И дори когато се прояви блестящо, те ще си казват: „Щом Трепери-юмрук може това, какво ли може Железен юмрук?“ Отнел си е шанса да се издигне, за да помогне на вас да се издигнете. В онзи показен двубой силите е трябвало да бъдат напълно изравнени. Трябвало е да бъде невероятно зрелище. Но накрая е трябвало да победите вие. Той се усмихваше днес, защото би могъл и да победи. Днес не беше важно. На всеки може да му провърви, нямаше да накърни славата ви.
— Справихте се чудесно, група Алеф — дрезгаво каза Железни. — Свободни сте. Напуснете.
Побързаха да излязат. Кип тръгна с останалите, но когато доближиха асансьора, най-сетне прозря очевидното.
— Олеле… Ей сега ще се върна.
Върна се припряно по коридора и отвори вратата, но думите заседнаха в гърлото му. Командир Железни беше на колене, притиснал длани към лицето си. Плачеше.
Той не бе знаел до този ден. През всички тези години си беше мислил, че брат му просто е имал лош ден. През всичките тези години е вярвал, че брат му е избрал името Трепери-юмрук само защото е бил съкрушен. През всички тези години не беше знаел, че брат му е пожертвал толкова много за него.
Кип се отдръпна безшумно… и се озова лице в лице с Трепери-юмрук. Преглътна сухо, вдигнал глава да погледне великана в очите, но огромният мъж само отпусна ръка върху рамото му, стисна го леко и влезе в залата. Кип затвори вратата зад него.
Никога не научиха какво са си казали братята, но след този ден Трепери-юмрук сякаш излезе от сянката. Зае се с обучението на група Алеф и понякога се усмихваше.
52.
Карис събра цялата си смелост, за да отвори вратата на собствената си стая. Нямаше къде да избяга. Ако Марисия не я чакаше вътре, щеше да влезе по-късно, когато Карис нямаше да е готова за това. А и колкото по-усърдно размишляваше, толкова по-силна ставаше увереността ѝ, че Марисия вече знае — неизбежно е новият ръководител на шпионин да го попита кой е бил предишният.
Отвори. Марисия седеше пред бюрото си до едната стена, перото в ръката ѝ драскаше тихо по листа. Вдигна глава и сложи перото в поставката. Изглеждаше невъзмутима. Съвършената дама въпреки белезите по ушите, които показваха, че е робиня. И вбесяващо красива.
Навън бушуваше зимна буря, дъжд заливаше прозорците, гръмотевици разтърсваха кулата.
Карис тръгна право към бюрото, чувстваше се като млада черногвардейка, която трябва да докладва на своя стражеви капитан. А не като господарката на дома, решила да говори с робиня. Коленете ѝ омекнаха.
— Бялата ми каза отдавна: „Който има власт над сведенията, има власт над всичко“ — промълви Марисия.
Карис се чувстваше странно изтръпнала. Придърпа стол и седна срещу Марисия, която я наблюдаваше безметежно с трудно за разгадаване изражение.
— Баща ми казваше друго — отвърна Карис. — „Който има власт над Призмата, има власт над всичко.“
Гледаха се дълго и за пръв път Карис видя Марисия като жена. За пръв път се взираше в очите ѝ. Как бе могла да е толкова сляпа досега? Разбира се, знаеше с каква вещина в задълженията си се отличава Марисия. Черногвардейците предпочитаха такива роби, които се грижеха нищо да не им пречи в работата. Марисия се разпореждаше безупречно с малката армия подчинени лично на нея други роби, грижеше се всичко да бъде направено точно както е необходимо и навреме. Това можеше да се окаже непосилно за много жени, камо ли робини.