Опустошенията, причинени от бесовете, се дължат на невежество. А невежеството не се наказва със смърт. Бориш се срещу него със знание. Не чрез мрак, а чрез светлина.
С моята спътница провеждаме дълги разговори за това. Не е истинска, разбира се. Тя не е нищо повече от помощно средство за моите размисли. Представям си я като по-зряла двойница на моята племенница Мийна, убита при Голямата пирамида. Спътницата оспорва моите проучвания, аз ѝ отговарям. Измислицата е единственият начин да имам равен на мен събеседник.
Това е причината да ми липсва Хромарият. Толкова изтънчени умове има там. То се знае, забраняват тъкмо изследвания като моите, но ако можеха да преодолеят страховете си като мен… Разбира се, известно ми е, че Цветния принц има в Хромария свои хора, които се опитват да привлекат още съмишленици. Хората тук са въодушевени, но не са дисциплинирани мислители. Въобразяват си, че свободата означава да са свободни от последствията на своите действия, свободни от природните закони. А принцът не сметна за нужно да ги разубеждава. Поне засега, докато още има нужда от войници и притеглящи, които да умират за него. Обещава ми, че по-късно ще се постараем да усмирим тези разгорещени фантазии.
„Светлината не може да бъде окована, но може да бъде насочвана“ — повтаря ми той. Изглежда, този израз му харесва и ще го използва отново. По-късно. След победата, когато му е послужил, за да има всеотдайни мъченици, и му е спечелил власт, ще наблегне на второто твърдение, с което ще лиши от сила първото. И ще проличи, че глупавите мъченици са умрели само за да сложат нов крал с различна титла на нов трон, но на все същото място. Примката на тирана се затяга винаги по подобен начин, така ми се струва. Той вече съчинява наум бъдещата си реч, затова казва: „Целият свят е открит за светлината, но във всеки миг нашите очи гледат само в една посока.“
Откривам ритъма на историята с помощта на Мийна. Как деветте крале се превърнали в седемте сатрапа и как от провалените опити да бъда коронясан върховен крал се е стигнало до успешния опит за налагането на Призма, и как след това властта и на Призмата, и на сатрапите е била подкопана от жадуващите за своя власт Цветове. Както вълкът е винаги гладен за месо, така и човекът е винаги гладен за власт. Неразумно е да заставаш между тях и плячката им. Никого не осъждам, отбелязвам факт. И само глупак би позволил да се превърне в плячка.
Затова днес друг ще се превърне в Мот, а не аз, макар да изпъквам сред заслужаващите тази чест. Твърде съмнителна чест според мен. Всички сме „дарени“ с огърлица от черен луксин, както твърди Цветния принц. Вероятно е само умно измислена илюзия, но аз въпреки това се притеснявам.
С Мийна обсъдихме подробно моето положение. Тя смята, че… О, пак се развикаха. Всички на подиума ръкопляскат. И аз правя същото.
Тя смята, че ще се дразня, ако над мен има висшестоящ. Аз изтъквам, че няма особена разлика между един и двама висшестоящи, щом и в двата случая ще бъда наставлявана как да изпълнявам повелите на Цветния принц. А и онези, които не се вслушват в заповедите му, скоро си понасят последствията. Дервани Маларгос и Джерош Зеления се бореха с нокти и зъби кой от тях да се превърне в Атират и когато принцът направи избора си, отреди на единия божественост, а на другия — куршум от мускет в мозъка. Скоро след това смъртта сполетя и Дервани, макар че с него се разправи Гавин Гайл. Да бъдеш бог е опасно призвание.
И все пак Мийна е убедена, че ще се дразня от господството на посредствен ум. А няма съмнение, че Рамия Корфу е такъв, затова пък е хубавец. Не бива да пренебрегваме въздействието на красотата. Забелязвам промяна в себе си. Минаха много месеци, откакто спах с Юсеф Теп. Любихме се девет пъти през седмицата преди Освобождаването, защото знаехме, че това ни е за последен път. Дори се измъкнахме от редицата преди самото Освобождаване, за да го направим отново — не заблудихме никого какви са желанията ни, а и не се опитвахме. Човешките задръжки се смъкват лесно под разяждащия взор на смъртта. Не жадувах всеки ден за тези удоволствия като Юсеф, но досега би трябвало да усещам остро липсата им. Похотта ми обаче се е укротила. Гледам лицето на Рамия с правилните му пропорции и разбирам, че други жени виждат само момчешки чар и своенравие наред с поразителната му хубост. И аз виждам същото или поне знам от спомените си как би трябвало да влияе това на другите. Но почти няма въздействие върху мен.