Няма значение. Единствената ми стратегия спрямо Рамия Корфу е да се представям за такава, каквато съм — незаменима и напълно лишена от амбиции. Мийна се преструва, че това я задоволява, но подозирам, че е по-амбициозно настроена за моето бъдеще.
Цветния принц говори на хората и май се справя добре. Обикновено е така. Накрая дава знак на Рамия да се изправи.
Рамия става с нагла усмивка и внезапно осъзнавам, че ще я намразя само след… о, та аз вече я мразя. Кима към нас, сякаш сме големи късметлии да ни озарява присъствието му. Лицето ми остава безстрастно, но някои от останалите настръхват. Едно е да тържествува, друго е да показва, че е заслужил да бъде избран, защото ни превъзхожда.
А защо бе избран? Знам, че Цветния принц го харесва, но предполагах, че иска да бъде заобиколен от привлекателни хора, защото неговата външност е съсипана безвъзвратно. Да, сега Цветния принц е приказна гледка, но не и красавец в ничии очи. Всички, които се опитаха да споделят постелята му, бяха отблъснати. Говори се, че пожарът го лишил от мъжката му сила, значи изгарянията са били страшни. В Хромария никога не са учили открито на това, но от прастари времена притеглящите използват по какъв ли не начин луксин в секса.
— Рамия Корфу, Повелителю на въздуха, излез пред всички — казва Цветния принц и младежът застава до него. — На мен като водач на свободни мъже и жени е отредено да признавам и да възнаграждавам достойните. Когато се въздигнеш, ти не ще се прекланяш пред никой мъж или жена, а само пред своя принц. Налагаме ред не за да имаме владетели, а поставяме владетели, за да имаме ред. Рамия Корфу, заклеваш ли се да ми обречеш своята магия, меч, воля и покорство?
— Заклевам се — изрича Рамия Корфу.
Опира коляно в пода и докосва стъпалото на Цветния принц.
— Щом е тъй, днес обявявам възстановяването на Стария ред — казва Цветния принц. — Не желая да управлявам. Желая да видя народ, който се управлява сам. Свободни жени. Свободни мъже. Каквато власт сте ми поверили, аз ви я връщам. Бялата светлина на слънцето е от всички цветове, съчетани в едно. Нашите прадеди, някогашните девет крале, са забравили това. Затънали в междуособици и заради слабостта им избуяла ерес. И Призмите ги разпръснаха. Ние няма да се провалим като тях. Аз бях вашият Цветен принц — нищо повече от човек, и то увреден, върнал си целостта с много цветове. Но днес ви казвам, че си представям как ще бъдем единни в свободата си под светлината. Призмите разцепиха светлината, разединиха сатрапите, разделиха ни на хора, които крадат и от които крадат. Но ние ще обединим всички и ще намерим сила в единението си. Девет крале, девет кралства и всички народи заедно начело с Белия крал. — Той вдига многоцветна ръка със сини повърхности, зелени съединения и луксин, движещ се непрекъснато под тях. — Твърде жалък съм за Бял крал. Един ден, когато си възвърнем кралствата, ще се преобразя. В деня, когато вие обедините сатрапиите, аз също ще си върна целостта. Приятели мои, ще служите ли…
— Да! — крещят мнозина.
— Ще служим!
Но той им дава знак да млъкнат, за да угоди на по-недоверчиво настроените.
— Ще служите ли не на мен, а на този възвишен идеал?
— Да!
— Ще дадете ли всичко от себе си, за да видим възраждането на деветте кралства?
— Да!
Той продължава, но аз вече не го слушам. Просто се опитва да разгорещи тълпата. Интересна нова идея — отъждествява своето изцеление с „изцелението“ на Седемте сатрапии под неговото знаме. Изцеление чрез война. Слушат го десетки хиляди, не може само аз да съзирам мрачната ирония. Особено когато им втълпява, че търси онези, които ще се проявят великолепно, че „има място на върха“. Едва прикритото внушение е „служете ми и аз ще ви направя могъщи“, но си остава неоспоримият факт, че когато има връх, е неизбежно да има и подножие. Не би могъл да противоречи по-стъписващо на собствените си приказки за равенство.
Дори да не обръщам внимание на всичко останало, важно е, че Цветния принц си присвои нова титла — сега е Белия крал. Аз обаче помня как каза преди време, че сред нас нямало да има крале. Никой друг ли не помни?
Докато се точи дългата му реч, Рамия Корфу е опрял коляно пред него, вече си личи колко е неудобна позата и колко е ядосан младежът.
Когато стихват воплите „Белия крал! Белия крал!“, новоизпеченият властител пристъпя отново към Рамия Корфу. Вади изпод дрехите си малка кутия от слонова кост и я отваря. Взема кристал с много върхове, държи го с палеца и показалеца. Кристалът се върти — наглед по своя воля, — блещука в хилядите оттенъци на небесната синева.