— А защо не обещаеш „Аз ще бдя над тебе“? — подхвърли Карис с не особено шеговит тон.
— Защо не… но не се заседявай много в клозета, това не ми се гледа.
Карис прихна. Но не се престраши да зададе въпроса, заради който бе дошла. Смелостта не беше с нея в този ден.
— Поприказвали сте си с Марисия — помогна ѝ Бялата.
— Тъкмо идвам оттам, как научи?! Нали уж всичките ти шпиони са ни подчинени?
— Че за какво са ми шпиони, щом си имам сетива?
— Това пък какво…
— Направо вониш на онова нейно уиски. Щом ти е сипала от „Зъбера“, значи е искала да се сдобрите. Иначе щеше да ти пробута онази помия „Голия хълм“.
„Виж ти… Не всичко се свежда до шпиони и предателства. Трябва да разчиташ и на ума си.“ Карис вдиша дълбоко.
— Ти ми каза, че ме привличаш да се занимавам с твоите шпиони. Но вече си имала Марисия. Тя е вършила тази работа от години, нали?
— Да — потвърди Бялата.
— Тогава защо поиска аз да правя това, което тя вече е правила, и то вероятно по-добре, отколкото аз ще мога някога? Просто се опитваше да ми дадеш цел ли? Да не помисли, че сама ще си посегна, ако съм лишена и от Гавин, и от Черната гвардия?
— Не те смятам за човек, склонен да се заколи сам.
— Нищо не искаш да ми кажеш. Моля те…
Бялата се усмихна тъжно.
— От много години Марисия ръководи моите шпиони в Хромария. С външните шпиони се занимавах лично. Тя е изключително способна. Дори по-способна от мен, ако не беше фактът, че аз съм Бялата и личните срещи с мен въздействат силно на хората. Но в сегашния случай не е ясно дали трябва да го смятаме за вътрешен проблем на Хромария, или за външна заплаха.
Значи Бялата просто прехвърляше шпионин от един ръководител на друг.
— Това ли било? — поиска да се увери Карис.
— Не стана ли дума за това, когато се дърлехте? — отговори с въпрос Бялата.
— Не приказвахме много.
— Ох… Скъпа, не си ѝ чупила кости, надявам се.
Карис запази невъзмутимото си изражение.
— Ще се изненадаш, ако научиш каква болка мога да причинявам, без да нанасям непоправими вреди.
Бялата трепна.
— Само това ли е? — не отстъпи Карис.
Макар че беше забавно да заблуди Бялата в безобидна дреболия, Карис си призна, че се е измъчила напразно заради нещо съвсем незначително. А Бялата разпери ръце.
— Не във всичко трябва да търсиш зловещи замисли.
„С тебе човек трябва винаги да е нащрек“ — едва не изтърси Карис, но каза:
— Все пак можеше да ме предупредиш.
— Най-добре беше сами да се разберете. Очаквах да го направиш отдавна. Може би да не притегляш червено и зелено ще се окаже още по-полезно за тебе, отколкото се надявах.
— Като спомена за това, да те попитам — колко дълго ще…
— Не.
— Но…
— Не.
— Аз бях…
— В никакъв случай.
— Както кажеш — примири се Карис. — А сега те моля да ме извиниш, но у мен напира желанието да отида в тренировъчната зала и да строша нещо на парченца.
— Свободна си. Сигурна съм, че и Марисия няма търпение да сподели с мен своята версия.
55.
Кип се събуди от поредния кошмар плувнал в пот, юмруците му сковани така, че притисна и разтърка длани една в друга, за да не се свият пръстите отново. Но да си припомни подробностите беше все едно да лови дим. Надигна се и седна.
Пръскаща се глава, целуната от куршум. Пак ли…
Навън тътнеха гръмотевици. Тежкият сън май бе предизвикан от бурята, стоварила се върху Ясписите. Нищо нямаше да сполети града.
Само че… този сън беше вторият. А в първия се озова на палубата на „Скитник“, пронизваше баща си, обзет от неистова ярост, че е бил изоставен, а очите на баща му се облещиха и…
Гавин бе погледнал Кип. И в този поглед Кип откри, че той е приел да се жертва за сина си. Видя в него безмерна обич, осъзнаване на цената и примирение с нея.
Не видя обаче призматични очи. Въпреки лошата светлина на палубата — все пак корабът бе обгърнат от нощта — зрението на Кип се бе приспособило. И той си спомни. Без никакво съмнение.
Надигна се, разкъсал докрай паяжината на омразата от видението, и излезе.
Никога не бе ходил при луксиатите, но помнеше как Куентин спомена, че неговата стая е в синята кула, на етажа Справедливост, тоест шестия. Луксиатите понякога назоваваха етажите с имената на грехове (тъмната страна на кулите) или на добродетели (светлата страна). Прастарият похват на новопосветените в стремежа им да запомнят разположението на стаите се бе превърнал в традиция.
Намери етажа и влезе нахално в стаята. Голямо помещение като казармите на Черната гвардия или спалните на дисципулите, но той не се затрудни в намирането на леглото, на което спеше Куентин. Побутна спящия луксиат.