Плъзна син луксин надолу по вътрешната страна на ръката си. Както бе отпуснал ръце покрай тялото си, беше почти невъзможно да забележат.
— Всички работим — безстрастно повтори капитанът. — Това е моят кораб, моят свят.
Зимун можеше да направи предложението си още сега. Да им каже, че е полихром. Този капитан не изглеждаше особено свадлив. Не го удари, макар че наглед нищо не му пречеше.
— Хрумна ми нещо по-добро — отвърна Зимун. — Какво ще кажете да…
Изстреля шип от син луксин в лицето на стоящия най-близо мъж. Острото парче прониза носа му и се заби в мозъка. Зимун се завъртя от изтласкването на такава маса луксин и се възползва от движението, за да удари с още едно синьо острие. Отсече китката на втория мъж. Тласна цяла буца луксин в гърдите му и го събори. След миг друг син шип се въртеше бавно в лявата му ръка, насочен към капитана.
Извършеното от него, толкова внезапно и бързо, и спряло толкова рязко, стъписа пиратите. Не направиха нищо, а Зимун не помръдваше. Иначе щеше да ги сепне. Ако всички го нападнеха, би могъл да ги избие, но не и да плава сам с кораба. Не знаеше как да го управлява. Възползва се от бездействието, за да притегли още луксин.
— Какво ще кажете — повтори той — да ме приемете в екипажа за известно време? Аз съм полихром, капитане. Сега… сега използвах един цвят. А мога да използвам шест. Давате ми каютата на помощника и ще се бия за вас три месеца или в три сражения — което условие бъде изпълнено първо. С моята магия имате решаващо предимство. Три сражения, в които победата ви е гарантирана. Щом си изпълня задължението, ще ме откарате до Големи Яспис и ще ми позволите да взема такъв дял от плячката, какъвто според вас съм заслужил. Оставате си капитан и нищо не ви отнемам. Ще се разделим приятелски.
— Или?… — подкани го да продължи капитанът, дясната му ръка потръпваше над торбата на колана, в която държеше пистолет.
— Или ще ви убия и ще направя същото предложение на първия помощник. Може би няма да ви се притече на помощ много охотно, като знае, че ако стои настрана, ще забогатее.
— Барик беше свестен мъж — каза капитанът, вторачен в мъртвеца на палубата.
Онзи, който бе останал без китка, лежеше в несвяст от загубата на кръв. Все още можеше да бъде спасен.
Зимун се престори, че не е чул думите му, и добави:
— Да знаете, че скоро ще бъда най-важният човек в Седемте сатрапии и в бъдеще бих могъл да използвам човек с вашите дарби.
Капитанът отклони погледа си от него към помощника, чието лице бе застинало като камък. После бръкна в кесийката с тютюн, извади малко и го пъхна под езика си. Взря се в кървящия ранен и каза:
— Роул, превържи го.
Помощникът, чието име се оказа Роул, изпълни заповедта. Капитанът още не отговаряше на Зимун, който не припираше, само синьото острие продължаваше да се върти заплашително в ръката му.
Капитанът изплю кафява слюнка, която пльосна върху кърваво петно, и се начумери.
— Разбрахме се — каза накрая. — Можеш да ми помогнеш в уреждането на някои сметки. Ако помогнеш да се разправя с един пират, пускам те да си отидеш още след първата битка, кълна се в честта си като син на пачавра и моряк.
Протегна ръка малко нерешително. Проличалият за миг страх успокои напълно Зимун. Щом капитанът се бе уплашил толкова, без още да е видял почти нищо от способностите му, не би опитал да го надхитри скоро. Чудесно.
— Кой е този пират? — попита Зимун.
— Мисли се за много печен в стрелбата. Нарекъл се е капитан Топчията.
8.
Когато „Скитник“ доближи пристана, Тея вече чакаше на мястото си до фалшборда. Освен обичайното гъмжило от моряци, докери, търговци, рибари и тук-там по някой благородник, кейовете на Големи Яспис бяха претъпкани с обикновени хорица, които жадуваха отчаяно да научат дали техните любими се прибират у дома.
А имаше и тълпи рутгарски войници — качваха се на кораби, за да потеглят към войната, от която Тея и нейните приятели се връщаха.
Пътуващите на „Скитник“ се трупаха в средата на кораба, откъдето щяха да слязат по трапа. Тея скочи върху планшира и се задържа с ръка за въже от такелажа. Наведе се, хвана се с две ръце за мрежата от конопени върви по борда и се превъртя надолу. За миг я обзе радост, че изобщо помни как да го направи. В началото на обучението ѝ всеки ден имаше тренировки по акробатика, но откакто бе започнала да се подготвя за Черната гвардия, изобщо не се занимаваше с това.
Вкопчена в мрежата, Тея виждаше, че техният пристан вече е пълен с хора, които копнееха за новини. Флагманският кораб на Андрос Гайл беше първият от разгромения флот, който се прибираше у дома. На Ясписите вече бяха научили за поражението от съобщенията с гълъби, но хората бяха жадни за подробности.